— Казахте, че двойката е изглеждала особено — казах. — Какво точно имате предвид?
— Тя била облечена в мъжко палто и бейзболна шапка с емблема на отбора „Атланта Брейвс“. Главата й била обръсната. Всъщност полицаят дори не беше сигурен, че е била жена. Отначало решил, че са хомосексуална двойка.
— Опишете ми мъжа, с когото е била — помолих.
— Среден ръст, слаб, със странни, остри черти и много необикновени сини очи. Косата му била морковеночервена.
— Първия път, когато видях Голт, косата му беше платиненоруса. Когато го видях миналия октомври, беше черна като боя за обувки.
— Е, вчера определено е била морковеночервена.
— А днес вероятно е друг цвят. Той наистина има необикновени очи. Много напрегнати.
— Той е доста умен.
— Няма описание за това, което е всъщност.
— Сещам се за „зъл“, доктор Скарпета — каза тя.
— Моля, наричайте ме Кей.
— Ако вие ме наричате Франсис.
— Значи, изглежда, вчера следобед те са посетили природонаучния музей — казах. — Каква е изложбата?
— Акули.
Хвърлих поглед към нея. Лицето й беше абсолютно сериозно. Младият полицай отпред се справяше чудесно с ужасното движение из Ню Йорк.
— В момента изложбата е на тема акули. От всеки вид, който можете да си представите, още от най-далечни времена — каза тя.
Замълчах.
— В най-добрия случай можем само да си представим какво се е случило с тази жена — продължи Франсис Пен. — Голт — мисля, че можем да го наричаме така, след като смятаме, че си имаме работа с него — я е завел в Сентръл Парк, след като са излезли от метрото. Отишли са до една част, наречена Чери Хил, застрелял я и оставил голото й тяло, облегнато на фонтана.
— Защо е тръгнала с него към Сентръл Парк по тъмно? Особено в такова време?
— Смятаме, че може да я е подлъгал да го придружи до Рамбъл.
— А той се посещава най-вече от хомосексуалисти.
— Да. Това е мястото им за срещи. Покрит с растителност каменист район, с криволичещи пътеки, които всъщност не водят доникъде. Дори полицаите от участъка на Сентръл Парк не обичат да ходят там. Независимо колко пъти си ходил на това място, пак е възможно да се загубиш. А и е доста опасно. Вероятно поне двайсет и пет процента от всички престъпления в парка се извършват там. Най-вече грабежи.
— В такъв случай Голт би трябвало добре да познава Сентръл Парк, щом я е завел там по тъмно.
— Сигурно.
Това навеждаше на мисълта, че Голт може да се е крил доста време в Ню Йорк. Тази идея ужасно ме раздразни. Бил е направо пред очите ни, а ние не сме знаели.
Франсис Пен се обърна към мен:
— Тази нощ охраняваме местопрестъплението. Смятах, че ще искате да хвърлите един поглед, преди да ви заведем до хотела ви.
— Абсолютно — отговорих. — Има ли някакви улики?
— Във фонтана намерихме гилза, която има отличителна следа от ударника, съвпадаща с деветмилиметров „Глок“. Намерихме и коса.
— Къде беше косата?
— Близо до мястото, където беше положено тялото — по резбата на конструкцията от ковано желязо във фонтана. Вероятно, когато е нагласял трупа, е закачил кичур от косата си.
— Какъв цвят?
— Яркочервено.
— Голт е прекалено внимателен, за да остави гилза или кичур коса — казах.
— Не е можел да види къде е паднала гилзата — обясни началник Пен. — Било е тъмно. А гилзата е била много гореща, когато е паднала в снега. Така че разбирате как може да е станало.
— Да — потвърдих. — Разбирам.
3.
С няколко минути разлика Марино, Уесли и аз стигнахме до Чери Хил, където бяха поставени прожектори, които да допълнят светлината от старите фенери по периферията на кръглото площадче. Мястото, което навремето било предназначено за завиване на файтоните и водопой на конете, сега беше покрито с дебел сняг и оградено с жълта лента за местопрестъпления.
В центъра на тази зловеща сцена имаше позлатен фонтан от ковано желязо, който, според думите на полицаите, не работел по никое време на годината. Там било облегнато голото тяло на млада жена. Била обезобразена, но според мен този път Голт го бе направил не за да премахне следите от ухапване, а за да остави подписа си, така че ние веднага да идентифицираме художника.
Смятахме, че Голт е принудил последната си жертва да се съблече и боса да отиде до фонтана, където тази сутрин бе намерено замръзналото й тяло. Беше я застрелял от упор в дясното слепоочие и бе изрязал части от кожата по вътрешността на бедрата и лявото й рамо. Към фонтана водеха два чифта отпечатъци от стъпки, а обратно — само един. Кръвта на жената, чието име не знаехме, оцветяваше снега в яркочервено. Отвъд мястото на ужасната й смърт Сентръл Парк преливаше в плътни, заплашителни сенки.