— Тя крие много тайни от мен. Изглежда, вие двамата сте в заговор срещу мен, а аз съм оставена на тъмно. Достатъчно лошо е, че… — Едва не прехапах езика си.
Уесли ме погледна в очите.
— Кей, това няма нищо общо с нашата връзка.
— Надявам се да е така.
— Искаш да знаеш всичко, което Луси прави.
— Разбира се.
— Ти разказваш ли й абсолютно всичко, което правиш, когато работиш по някой случай?
— Не, разбира се.
— Ясно.
— Защо ми затвори телефона?
— Хвана ме в лош момент.
— Никога преди не си ми затварял телефона, независимо колко ужасен е бил моментът.
Той свали очилата си и внимателно ги сгъна. Взе чашата си с кафе, погледна в нея и видя, че е празна. Хвана я с двете си ръце.
— Имаше човек в кабинета ми, а аз не исках той да разбере, че ти си на телефона — обясни Уесли.
— Кой беше?
— Човек от Пентагона. Не мога да ти кажа името му.
— Пентагона? — запитах объркано.
Уесли замълча.
— Защо те вълнува това, че някой от Пентагона може да разбере за обаждането ми? — попитах.
— Изглежда, си създала известен проблем — простичко отвърна Уесли, като остави чашата встрани. — Иска ми се да не беше душила из Форт Лий.
Изгледах го зашеметено.
— Твоят приятел доктор Грубер може да бъде уволнен. Съветвам те да се въздържиш от допълнителни контакти с него.
— Заради Лутър Голт ли е всичко това?
— Да, генерал Голт.
— Не могат да направят нищо на доктор Грубер — протестирах.
— Страхувам се, че могат — възрази Уесли. — Доктор Грубер е извършил непозволено търсене във военна база данни. Споделил е с теб поверителна информация.
— Поверителна? Това е абсурдно. Става дума за една страница рутинна информация, която можеш да видиш срещу двайсет долара, когато посетиш военния музей. Не съм му искала някое проклето досие от Пентагона.
— Не можеш да платиш двайсет долара, освен ако не си човекът от досието или упълномощено от него лице с право на достъп до досието.
— Бентън, говорим за сериен убиец. Да не би всички да са се побъркали? Кой, по дяволите, се интересува от някакво си обикновено досие?
— Армията.
— Това да не е въпрос на национална сигурност?
Уесли не ми отговори. Когато не ми даде никакви допълнителни обяснения казах:
— Чудесно. Можете да запазите малката си тайна. Писна ми от тайнствените ви истории. Единствената ми цел е да предотвратя бъдещи убийства. А вече не съм сигурна каква е вашата цел.
Погледът ми беше непрощаващ и наранен.
— Моля те — рязко каза Уесли. — Знаеш ли, понякога ми се иска и аз да пушех като Марино — въздъхна той изморено. — Генерал Голт не е важен в това разследване. Няма нужда да го въвличаме в него.
— Смятам, че всичко, което научим за семейството на Голт, е важно. И не мога да повярвам, че ти мислиш нещо различно. Информацията за произхода е от жизнено значение за профилирането и предсказването на поведението на престъпника.
— Казвам ти, генерал Голт е вън от играта.
— Защо?
— Уважение.
— Господи, Бентън — извиках и се наведох напред. — Голт може да е убил двама души, обут в чифт от проклетите войнишки ботуши на чичо си. Как ли ще й хареса на армията историята за това, когато се появи в „Таймс“ или „Нюзуик“?
— Не заплашвай.
— Твърдо смятам да го направя. А и ще направя много повече от заплашването, ако хората не свършат това, което трябва. Разкажи ми за генерала. Вече знам, че племенникът му е наследил очите му. А и генералът изглежда доста суетен паун. Изглежда е обичал да се снима в официална униформа като Айзенхауер.
— Може да е бил суетен, но във всички други отношения е бил забележителен човек — каза Уесли.
— Значи наистина е чичо на Голт? Признаваш ли?
Уесли се поколеба.
— Лутър Голт е чичо на Темпъл Голт.
— Разкажи ми още нещо.
— Роден е в Олбъни и завършил Военната академия през 1942. Две години по-късно, когато бил капитан, дивизията му заминала за Франция, където той станал герой в битката при Булж15. Спечелил Почетен кръст и отново бил повишен. След войната бил изпратен във Форт Лий начело на униформената изследователска дивизия в интендантския корпус.
— Значи ботушите са били негови.
— Определено е възможно.
— Едър човек ли е бил?
15
Последната контраофанзива на немците през Втората световна война, започнала през 1944 в Белгия и завършила през януари 1945. — Б.пр.