— Казаха ми, че когато е бил млад, изглеждал по същия начин като племенника си.
Припомних си снимката на генерала в парадна униформа. Беше слаб и не особено висок. Лицето му изглеждаше силно, с немигащи очи, но не нелюбезно.
— Освен това Лутър Голт е служил в Корея — продължи Уесли. — За известно време бил назначен в Пентагона като началник на „Личен състав“, после се върнал във Форт Лий като заместник-командир. Приключил кариерата си в КВП-В.
— Не знам какво е това — казах.
— Команда за военна помощ — Виетнам.
— А след това се е оттеглил в Сиатъл?
— Преместил се там с жена си.
— Деца?
— Две момчета.
— А отношенията на генерала с брат му?
— Не знам. Генералът е починал, а брат му не иска да говори с нас.
— Значи не знаем откъде Голт може да се е сдобил с ботушите на чичо си.
— Кей, има определен кодекс на спечелилите Почетния кръст. Те си имат своя собствена класа. Армията им дава специален статут и строго ги предпазва.
— За това ли е цялата тази тайнственост?
— Армията не иска целият свят да разбере, че техният генерал, награден с Почетен кръст, е чичо на един от най-ужасните психопати, които страната ни е виждала. Пентагона не желае да се узнае, че този убиец, както ти вече каза, е сритал до смърт няколко човека с ботушите на генерал Голт.
Надигнах се от стола си.
— Писна ми от момчета и техните кодекси на честта. Писна ми от мъжко чувство за дълг и тайнственост. Не сме деца, които си играят на каубои и индианци. Не си играем на война — казах изморено. — Мислех, че поне ти си по-загрижен.
Той също се изправи, но в същия момент пейджърът ми звънна.
— Приемаш всичко погрешно — каза Уесли.
Погледнах екрана на пейджъра. Кодът беше на Сиатъл и без да питам Уесли, използвах телефона му.
— Ало — произнесе напълно непознат глас.
— Този номер току-що се обади на пейджъра ми — казах смутено.
— Не съм звънял на никого. Откъде се обаждате?
— Вирджиния — отговорих и тръгнах да затварям.
— Аз тъкмо звънях на Вирджиния. Почакайте малко. Във връзка с „Феномен“ ли се обаждате?
— О, вероятно сте говорили с Луси.
— ЛУСИРЕЧ?
— Да.
— Тъкмо си изпращахме взаимно поща. Отговарям на запитването за златната амалгама. Аз съм зъболекар в Сиатъл и член на Академията на операторите за златна амалгама. Вие ли сте съдебният лекар?
— Да — отговорих. — Много ви благодаря, че се обадихте. Опитвам се идентифицирам мъртва млада жена с множество златни корони.
— Моля, опишете ги.
Разказах му за устата на Джейн и повредите по зъбите й.
— Възможно е да е била музикантка — добавих. — Може да е свирила на саксофон.
— Тук имаше една дама, която доста напомня за това.
— В Сиатъл?
— Да. Всеки в академията ни я познаваше, тъй като тя имаше невероятна уста. Златните й корони и аномалиите в зъбите й бяха показвани на някои от нашите събрания.
— Помните ли името й?
— Съжалявам. Не беше моя пациентка. Но доколкото си спомням, била професионална музикантка, преди да попадне в някакъв ужасен инцидент. Точно тогава започнали и проблемите със зъбите й.
— Жената, за която говоря, бе загубила доста от зъбния емайл — казах. — Вероятно от прекалено често миене.
— О, абсолютно. Нашата също беше така.
— Струва ми се, че вашата дама не е била бездомница.
— Не е възможно. Някой е платил за тази уста.
— Моята е била бездомна, когато е умряла в Ню Йорк — казах.
— Господи, това ме натъжава. Май която и да е била, не е можела да се грижи сама за себе си.
— Как се казвате? — попитах.
— Джей Бенет.
— Доктор Бенет, спомняте ли си нещо друго, казано по време на онези събрания?
Последва дълго мълчание.
— Да, добре. Това е доста странно — поколеба се отново той. — Да, сетих се. Жената беше свързана с някакъв важен човек. Всъщност вероятно точно с него е живяла, преди да изчезне.
Дадох му допълнителна информация, за да може отново да се свърже с мен. Затворих телефона и срещнах погледа на Уесли.
— Мисля, че Джейн е сестрата на Голт — казах.
— Какво? — възкликна Уесли.
Изглеждаше наистина шокиран.
— Смятам, че Темпъл Голт е убил сестра си — повторих. — Моля те, кажи ми, че не си знаел и това.
Той се разстрои.
— Трябва да потвърдя самоличността й — казах изтощено, без да изпитвам повече никакви емоции.