— Зъболекарският й картон няма ли да свърши работа?
— Ако го намерим. Ако все още рентгеновите й снимки са там. Ако армията стои далеч от мен.
— Армията не знае за нея. — Той замълча и за момент очите му проблеснаха от напиращите сълзи. Той отмести поглед от мен, после каза: — Той току-що ни съобщи какво е направил, когато ни изпрати днешното съобщение чрез КАИН.
— Да — съгласих се. — Той каза, че КАИН убил брат си. Описанието на Голт заедно с нея в Ню Йорк звучеше повече като описание на двама мъже, отколкото на мъж и жена. Има ли други братя и сестри?
— Само сестра. Знаем, че е живяла на Западното крайбрежие, но не успяхме да я намерим, защото тя очевидно не кара кола. Никога не е имала шофьорска книжка. Истината е, че не бяхме сигурни дали въобще е жива.
— Не е — казах.
Той потръпна и погледна встрани.
— Не е живяла никъде — поне не и в последните години — казах, като си припомних мизерните й вещи и недохраненото тяло. — Била е на улицата. Но е оцеляла там без проблеми, докато не се е появил брат й.
Гласът на Уесли затрепери, а той изглеждаше съсипан, когато каза:
— Как може някой да извърши нещо подобно?
Обвих ръце около врата му. Не ми пукаше дали някой няма да влезе. Прегърнах го като приятел.
— Бентън — казах нежно. — Отиди си у дома.
17.
Изкарах уикенда и Новата година в Куантико, но макар да получихме доста писма чрез „Феномен“, не постигнахме никакъв успех в идентифицирането на Джейн.
Зъболекарят й се бе пенсионирал миналата година, а рентгеновите й снимки били предадени на вторични суровини. Липсващите филми бяха най-голямото ни разочарование, тъй като те можеха да ни покажат старите счупвания, конфигурацията на синусите и костните аномалии, които да доведат до положителна идентификация. Що се отнася до картона й, веднага щом заговорих на тази тема, зъболекарят й, вече пенсионер, живеещ в Лос Анджелис, започна да отговаря уклончиво.
— Все пак имате картона й, нали? — попитах директно във вторник следобед.
— Имам милион кутии в гаража.
— Съмнявам се, че имате милион.
— Много са.
— Моля ви. Говорим за жена, която не можем да идентифицираме. Всяко човешко същество има право да бъде погребано под собственото си име.
— Ще ги потърся, ясно ли е?
След минута казах на Марино по телефона:
— Ще трябва да опитаме чрез ДНК тест или визуална идентификация.
— Да бе — отвърна той раздразнено. — И к’во ще направиш? Ще покажеш на Голт снимката й и ще попиташ дали жената, която е пречукал, прилича на сестра му?
— Мисля, че зъболекарят й се е възползвал от нея. И преди съм виждала такива неща.
— За какво говориш?
— Понякога зъболекарите вършат подобни неща. Вписват работа, която не са свършили, за да могат да си приберат парите от медицинските осигуровки.
— Да, но на нея са й правили адски много неща в устата.
— Той би могъл да впише и много повече. Повярвай ми. Би могъл да впише поне два пъти повече златни корони. Това означава хиляди долари. Твърди, че ги изработил, без да го е направил. Тя е психически разстроена, живее с възрастния си чичо. Никой от тях не разбира от работата му.
— Мразя такива задници.
— Ако можем да се доберем до картоните му, ще докладвам за него. Но той няма да ни ги даде. Всъщност те най-вероятно вече въобще не съществуват.
— Дежурна си в съда в осем сутринта — каза Марино. — Роуз ми звънна, за да ми съобщи за това.
— Значи трябва да си тръгна оттук адски рано утре.
— Иди си направо у дома, а аз ще те взема оттам.
— Ще отида направо в съда.
— Не, няма да отиваш. Няма да шофираш сама из града.
— Знаем, че Голт не е в Ричмънд — успокоих го. — Върнал се е там, където обикновено се покрива, апартамент или стая, където има компютър.
— Началникът Тъкър не е отменил заповедта за охраната ти.
— Той не може да поръчва абсолютно нищо вместо мен. Дори не и обед.
— О, да, може. Той просто определя кои ченгета ще се грижат за теб. Ти или ги приемаш, или се опитваш да им избягаш. А ако иска да ти поръча някой шибан обед, и това ще приемеш.
На следващата сутрин звъннах в кабинета на главния съдебен лекар на Ню Йорк. Оставих съобщение за доктор Хоровиц, в което го съветвах да започне анализ на ДНК в кръвта на Джейн. После Марино ме взе от къщи, докато съседите гледаха през прозорците си или отваряха елегантните си врати, за да приберат вестниците си. Отпред бяха паркирани три полицейски коли, а цивилният форд на Марино бе на частния път. Хората от „Уиндзор Фармс“ се събудиха, отидоха на работа и гледаха как ченгетата ме откарват нанякъде. Красивите морави бяха бели от снега, а небето — почти синьо.