Тя извади иглата.
— О, колко мило — усмихна се тя и остави ръкоделието си.
Очевидно в миналото Рейчъл Голт е била истинска красавица със светла коса, кожа и очи. Бях запленена от мисълта, че Темпъл и Джейн бяха наследили външния си вид от майка си и чичо си, но реших да отдам това на закона за доминацията на Мендел или на статистиката му за генетичния шанс.
Господин Голт седна на канапето и ми предложи стол с висока облегалка.
— Как е времето навън? — запита госпожа Голт с тънката усмивка на сина си и хипнотизиращата мелодичност на дълбокия южняшки говор. — Чудя се дали са останали някакви скариди. — Тя погледна право в очите ми. — Знаете ли, не чух името ви. Пейтън, хайде да не се показваме невъзпитани. Представи ме на новата си приятелка.
— Рейчъл — отново опита господин Голт, — тя е лекарка от Вирджиния.
— О? — възкликна тя и взе ръкоделието си.
— По-точно казано, е съдебен лекар — поясни той и погледна жена си. — Скъпа, Джейн е мъртва.
Госпожа Голт възобнови ръкоделието си с пъргави движения.
— Знаете ли, имахме тук една магнолия, която бе на около сто години. През пролетта я порази светкавица. Представяте ли си? — запита тя и продължи шиенето. — Тук често има бури. Какво е времето там, откъдето сте?
— Живея в Ричмънд — отговорих.
— О, да — каза тя, а иглата се задвижи по-бързо. — Имали сме късмет, че не сме изгорели всичките през войната. Обзалагам се, че имате прадядо, който е участвал във войната, нали?
— Аз съм италианка — казах. — Родена съм в Маями.
— Е, там наистина става доста горещо.
Господин Голт седеше безпомощно на канапето и вече не поглеждаше към никого.
— Госпожо Голт — казах, — видях Джейн в Ню Йорк.
— Така ли? — Тя изглеждаше искрено зарадвана. — Разкажете ми за това.
Загледах се в ръцете й, които приличаха на колибри.
— Когато я видях, беше много слаба и си бе отрязала косата.
— Тя никога не е доволна от косата си. Когато я носеше къса, приличаше на Темпъл. Те са близнаци и хората често ги бъркаха. Мислеха, че и тя е момче. Затова винаги ходеше с дълга коса. Изненадана съм от думите ви, че се е подстригала.
— Говорите ли често със сина си? — запитах.
— Той не се обажда толкова често, колкото трябва, това лошо момче. Но знае, че винаги може да го направи.
— Джейн се е обаждала тук една-две седмици преди Коледа, нали?
Рейчъл Голт не отговори, а продължи да шие.
— Каза ли ви, че се е видяла с брат си?
Отново мълчание.
— Чудя се, защото и той беше в Ню Йорк.
— Разбира се. Аз му казах, че трябва да се види със сестра си и да й пожелае весела Коледа — каза госпожа Голт, а съпругът й потръпна.
— Изпратили сте й пари? — продължих с въпросите.
Тя вдигна поглед към мен.
— Струва ми се, че навлизате в прекалено лични въпроси.
— Да, госпожо. Страхувам се, че така се налага.
Тя вдяна яркосин конец в иглата.
— Докторите навлизат в лични въпроси — опитах различен подход. — Това е част от работата ни.
Тя леко се засмя.
— Да, така е, така е. Предполагам, че заради това мразя да ходя на лекар. Смятат, че могат да излекуват всичко с магнезиево мляко. Все едно че пиеш бяла боя. Пейтън, би ли ми дал чаша вода с лед? И виж какво би желала гостенката ни.
— Нищо — казах тихо, когато той стана неохотно и напусна стаята. — Много добре сте постъпили, като сте изпратили пари на дъщеря си — казах. — Моля ви, кажете ми как направихте това в толкова голям и оживен град като Ню Йорк.
— Пратих ги със запис чрез „Уестърн Юнион“, както правя винаги.
— А къде точно ги изпратихте?
— В Ню Йорк, където е Джейн.
— Къде в Ню Йорк, госпожо Голт? И повече от веднъж ли сте пращала?
— В една аптека там, защото тя трябва да си купува лекарства.
— За припадъците й, нали?
— Джейн каза, че това е много хубава част от града. Нарича се „Хюстън“. Само дето не се произнася като града в Тексас.
— „Хюстън“ и коя? — запитах.
— Не разбирам какво искате да кажете — раздразни се тя.
— Коя е пресечката й. Нуждая се от адрес.
— Защо, за бога?
— Защото може дъщеря ви да е отишла точно там, преди да умре.
Тя започна да шие още по-бързо и стисна устни в плътна линия.
— Моля ви, помогнете ми, госпожо Голт.
— Тя много се вози на автобус. Казва, че може да види как Америка прелита покрай нея като на филм.