Помълчахме известно време.
— Луси постигна успех с КАИН — каза той най-после. — Повикахме ЕСЗ.
— Значи тя е тук — казах успокоена.
— В Ню Йорк е. А ние сме на път натам. — Той погледна часовника си.
— Не разбирам — казах, заслушана в шума от краката ни по стълбите.
Вървяхме бързо по дългия коридор, където антитерористите прекарваха времето си, когато не бяха в чужбина, заети с освобождаването на заложници от окупирани сгради или отвлечени самолети.
— Не разбирам защо Луси е в Ню Йорк — казах нервно. — Защо трябва да е там?
Влязохме в кабинета му, където Марино клечеше над малката си раница. Беше разкопчана, а до нея на пода лежаха несесер и три пълнителя за пистолета му. Марино очевидно търсеше и нещо друго и вдигна поглед към мен.
— Можеш ли да повярваш? Забравих си бръснача — обърна се той към Уесли.
— В Ню Йорк продават такива — успокои го Уесли с мрачна усмивка.
— Бях в Южна Каролина — казах. — Говорих със семейство Голт.
Марино спря да рови и се вторачи в мен.
Уесли седна зад бюрото си.
— Надявам се, че не знаят къде е отседнал синът им — каза той.
— Мисля, че нямат представа — отвърнах и го изгледах любопитно.
— Добре, това може и да няма значение — каза той, като разтри очите си. — Просто не ми се иска някой да го предупреди.
— Луси го е задържала достатъчно дълго с КАИН, за да можете да проследите обаждането му — предположих.
Марино се надигна и седна на стол.
— Мръсникът си има къщичка точно до Сентръл Парк — съобщи ми той.
— Къде? — запитах.
— „Дакота“.
Спомних си Бъдни вечер, когато стояхме до фонтана в Чери Хил. Голт сигурно ни е наблюдавал. Можел е да види полицейските светлини от стаята си.
— Той не може да си позволи да живее в „Дакота“ — казах.
— Помниш ли фалшивите му документи? — запита Марино. — Италианецът на име Бенели?
— Неговият апартамент ли е това?
— Да — отговори Уесли. — Господин Бенели очевидно е щастливият наследник на огромно семейно богатство. Управата на сградата смята, че сегашният наемател — Голт — е роднина от Италия. Там не задават прекалено много въпроси, а и той говорел с акцент. Положението е твърде удобно за него, защото господин Бенели не плаща наема си. Баща му го изпраща директно от Верона.
— Защо не влезете направо в „Дакота“ и не пипнете Голт там? — запитах. — ЕСЗ могат да направят това.
— Могат, но е по-разумно да не го правим. Прекалено рисковано е — отвърна Уесли. — Това не е война, Кей. Не искаме инциденти, а и сме обвързани от закона. В „Дакота“ има хора, които могат да пострадат. Не знаем къде се намира и самият Бенели. Може да е в същата стая.
— Да, опакован в найлонов чувал и затворен в сандък — намеси се Марино.
— Знаем къде е Голт и сградата е под наблюдение. Но Манхатън не е мястото, където бих избрал да заловя този тип. Ужасно много хора има. Ако започне стрелба, независимо колко си опитен, все някой ще пострада. Някой ще умре. Мъж, жена, дете, което просто е излязло в неподходящия момент.
— Разбирам — казах. — Съгласна съм с теб. Голт в апартамента ли е сега? И къде е Кари?
Уесли отговори:
— Никой от двамата не е бил видян, а и нямаме причина да подозираме, че Кари пътува с него.
— Е, не е използвал картата ми, за да й купи самолетен билет — казах. — Поне това знам със сигурност.
— Знаем, че Голт е бил в апартамента в осем часа тази вечер — съобщи ми Уесли. — Тогава е използвал линията и Луси го е пипнала.
— Тя го е пипнала? — възкликнах и погледнах към двамата мъже. — Пипнала го е оттук и сега я няма? Да не би да е започнала да действа заедно с ЕСЗ?
Представих си как Луси, облечена в черна униформа и ботуши, се качва на самолета във военна база „Андрюс“. Представих си я заедно с групата от пилоти, снайперисти и експерти по експлозивите и учудването ми нарасна.
Уесли ме погледна в очите.
— Тя е в Ню Йорк от два дни. Работи на компютъра на транспортната полиция. Оттам пипна и Голт.
— А защо не работи тук, където се намира КАИН?
Не исках Луси да е в Ню Йорк. Не исках дори да е в един и същи щат с Темпъл Голт.
— Транспортната полиция има великолепна и доста сложна компютърна система — отговори Уесли.