— Чакай, чакай — отново ме прекъсна Марино. — Почакай една проклета минута. Да не би да искаш да ми кажеш, че копелето е очистило собствената си сестра?
— Да — отговорих. — Близначката си.
— Господи. Никой нищо не ми е казвал.
Той погледна обвинително към Уесли.
— Ти пристигна тук две минути преди да арестуват Кей — обясни Уесли.
— Не съм била арестувана — възразих. — Второто й име било Джейн — добавих и им разказах цялата история.
— Това променя всичко — каза Уесли и се обади в Ню Йорк.
Беше почти единадесет часа, когато той затвори телефона. Изправи се и взе куфарчето, сака и радиото, които лежаха на бюрото му. Марино също се надигна от стола си.
— Екип три до екип седемнайсет — заговори Уесли в радиото.
— Седемнайсет.
— Тръгваме към вас.
— Да, господине.
— Идвам с вас — казах на Уесли.
Той ме погледна. Очевидно името ми не беше включено в първоначалния списък на пътуващите.
— Добре — съгласи се той. — Да вървим.
19.
Обсъдихме плана във въздуха, докато пилотът ни возеше към Манхатън. Нюйоркският офис на Бюрото щеше да постави агент под прикритие в аптеката на улица „Хюстън“ и Второ авеню, а двама агенти от Атланта щяха да бъдат изпратени в плантация „Лайв Оукс“. Всичко това ставаше още докато говорехме в микрофоните си.
Ако госпожа Голт поддържаше обичайния си график, парите трябваше да бъдат изпратени утре. А тъй като Голт нямаше откъде да научи, че родителите му знаят за смъртта на Джейн, той щеше да очаква пристигането на парите.
— Това, което той със сигурност няма да направи, е да вземе такси до аптеката — прозвуча гласът на Уесли в слушалките ми, докато гледах към тъмнината навън.
— Не се и съмнявам — съгласи се Марино. — Той знае, че всички освен английската кралица го търсят.
— Искаме той да слезе в метрото.
— Там долу изглежда по-рисковано — казах, като си мислех за Давила. — Няма светлина, а има трети релси и влакове.
— Знам — каза Уесли. — Но той има психиката на терорист. Не му пука кого ще убие. Не можем да си позволим престрелка в центъра на Манхатън посред бял ден.
Разбирах идеята му твърде добре.
— Добре, а как ще сме сигурни, че той минава през тунелите, за да стигне до аптеката? — запитах.
— Ще увеличим напрежението, но без да го плашим.
— Как?
— Утре в града ще има парад срещу престъпността.
— Подходящо — казах иронично. — През „Бауъри“ ли минава?
— Да. Лесно можем да променим маршрута, така че да минат по „Хюстън“ и Второ авеню.
Марино се намеси.
— Всичко, което трябва да направим, е да преместим пътните маркери.
— Транспортната полиция може да разпрати компютърна бележка, с която уведомява полицията в „Бауъри“, че в определено време ще има парад. Голт ще види на компютъра, че парадът ще мине през района в същото време, когато той трябва да прибере парите. Ще види, че станцията на Второ авеню временно е затворена.
Атомната електроцентрала в Делауеър блестеше като загрял реотан, а в хеликоптера проникваше студен въздух.
— Значи той ще знае, че моментът не е подходящ за пътуване над земята — казах.
— Точно така. Когато има парад, има и много ченгета.
— Тревожа се, да не би да реши да не си прибира парите — каза Марино.
— Ще ги прибере — каза Уесли уверено.
— Да — потвърдих. — Той е привикнал към крек, а наркотикът е много по-силен стимул от страха.
— Мислиш ли, че е убил сестра си заради парите? — запита Марино.
— Не — отговори Уесли. — Но малките суми, изпращани от майката, са още нещо, от което е решил да се възползва. В крайна сметка той е взел абсолютно всичко, което сестра му е имала.
— Не, не е — възразих. — Тя никога не е била зла като него. Това е било най-хубавото нещо, което е имала, и Голт не е могъл да й го отнеме.
— Пристигаме в Голямата ябълка17 с оръжия — долетя неясният глас на Марино.
— Чантата ми — казах. — Съвсем забравих.
— Утре сутринта ще поговоря с комисаря. Много рано сутринта.
Кацнахме на площадката за хеликоптери на Хъдсън, близо до самолетоносача „Интрепид“, който бе обкичен с коледни светлинки. Чакаше ни патрулна кола на транспортната полиция. Спомних си последното ни пристигане тук немного отдавна и първата среща с Франсис Пен. Спомних си кръвта на Джейн в снега, когато още не знаех ужасната истина за нея.