Полицаите от другата страна на фонтана пръскаха отпечатъците с восък, като държаха флаконите на безопасно разстояние и под такъв ъгъл, че червеният восък да не унищожи нетрайните следи. Един от тях разбъркваше течен алгинат в пластмасова кофа.
Докато полицаите нанесат няколко слоя восък върху отпечатъците, алгинатът щеше да е достатъчно студен, за да се налее и да се направят отливки. Всъщност условията бяха доста добри — това обикновено е рискована процедура. Нямаше слънце, нито вятър и очевидно криминолозите от полицията на Ню Йорк бяха съхранявали восъка на стайна температура, тъй като налягането му не бе намаляло. Спрейовете не капеха, не бяха и запушени, както често бях виждала при минали случаи.
— Може и да имаме късмет този път — казах на Уесли, докато Марино вървеше към нас.
— Ще имаме нужда от всичкия си късмет — отвърна той, загледан в тъмната гора.
На изток от нас се намираха тридесет и седемте акъра, познати като Рамбъл — изолираната част на Сентръл Парк, известна с многото видове птици, които можеха да се видят там, и тесните пътеки, виещи се през каменистия, обраснал с дървета терен. Всеки справочник, който някога ми бе попадал, предупреждаваше туристите, че Рамбъл не се препоръчва за самотни разходки през никой сезон или час от денонощието. Зачудих се как ли Голт бе успял да примами жертвата си в парка, къде се е запознал с нея и какво го е подтикнало към действие. Вероятно тя просто е представлявала една възможност за него, а и той е бил в настроение.
— Как се стига от Рамбъл дотук? — запитах и се огледах дали някой ще ми отговори.
Полицаят, който разбъркваше алгината, отвърна на погледа ми. Беше на възрастта на Марино, с пълни бузи, зачервени от студа.
— Покрай езерото има пътека — отговори той.
Дъхът му излизаше на малки бели облачета.
— Кое езеро?
— Не можете да го видите много добре. Замръзнало е и е покрито със сняг.
— Знаете ли дали те са минали по тази пътека?
— Това е голям парк, госпожо. Снегът е солидно утъпкан по повечето места, например Рамбъл. Там нищо, дори и три метра сняг не биха могли да уплашат хората, след като са се надрусали или са си уредили среща с ново гадже. Тук, в Чери Хил, е различно. Колите нямат достъп, а в такова време и конете не идват насам. Затова имаме късмет. Сцената на престъплението е запазена.
— Защо смятате, че убиецът и жертвата са тръгнали от Рамбъл? — запита Уесли, който винаги беше директен и лаконичен, когато мислите му се движеха по криволичещите си пътища, търсейки страшната си информация.
— Едно от момчета мисли, че е видяло отпечатъците от нейните обувки ей там — отвърна полицаят, който явно беше приказлив. — Проблемът е, че както виждате, не са твърде характерни.
Огледахме снега, който все повече се разбъркваше от краката на полицаите. Обувките на жертвата нямаха грайфери.
— Освен това — продължи той, — тъй като може да има хомосексуален елемент, смятаме, че Рамбъл е била първоначалната им цел.
— Какъв хомосексуален елемент? — кротко запита Уесли.
— Ами описанието им. Изглеждали са като хомосексуална двойка.
— Не говорим за двама мъже — възрази Уесли.
— На пръв поглед жертвата не е приличала на жена.
— Чий поглед?
— На транспортната полиция. Наистина трябва да поговорите с тях.
— Хей, Мосберг, готов ли си с алгината?
— Направете още един слой.
— Направихме вече четири. Имаме наистина добра черупка, стига твоят алгинат да е достатъчно хладен.
Полицаят, чието име беше Мосберг, клекна и внимателно започна да налива алгинат в отпечатъка, покрит с червен восък. Отпечатъците на жертвата бяха тези, които искахме да получим. Кракът й беше с почти същия размер като този на Голт. Зачудих се дали някога ще намерим ботушите й. Загледах се в следите на около пет метра от фонтана, където започваха отпечатъците от боси крака. Стъпките отиваха право към фонтана, където Голт я бе застрелял в главата.
Огледах сенките, прогонени назад от прожекторите по площадчето, и усетих хапещия студ. Не можех да разбера как е разсъждавала тази жена. Не можех да разбера послушанието й миналата нощ.
— Защо не се е съпротивлявала? — запитах.
— Защото Голт й е изкарал акъла от страх — отвърна Марино и застана до мен.
— Ти би ли си свалил дрехите тук по каквато и да е причина? — попитах.
— Аз не съм тя — отговори той.
В думите му се долавяше стаен гняв.