— Например, ако не дай си боже, Голт се измъкне и навлезе по-дълбоко в системата, покрай тези линии — посочи към картата началник Пен, — Луси може да информира полицаите по радиото, че там има дървена бариера в дясната част. Или платформата свършва, има авариен изход, пътека, или сигнална кула.
— Това е в случай, че той избяга и се наложи да го преследваме из ада, където уби Давила — казах. — Тоест, ако се случи най-лошото.
Франсис Пен погледна към мен.
— А кое е най-лошото, когато си имаш работа с него?
— Моля се вече да сме го виждали — казах.
— Знаеш ли, че транспортната полиция има специална телефонна система — показа ми Луси. — Ако номерата са в компютъра, можеш да се обадиш където си искаш по света. А най-страхотното е с 911. Ако го набереш, докато си над земята, обаждането отива в управлението. А ако се обадиш от метрото, обаждането отива в транспортната полиция.
— Кога затваряте станцията на Второ авеню? — обърнах се към началник Пен и се надигнах.
Тя погледна часовника си.
— След по-малко от час.
— Влаковете ще продължат ли да вървят?
— Разбира се — отговори тя. — Просто няма да спират тук.
20.
Парадът срещу престъпността започна навреме с петнайсет църковни групи и разнообразен контингент мъже, жени и деца, които искаха да си върнат спокойния живот и кварталите. Времето се бе влошило, вятърът набиваше сняг в очите и подкарваше хората към такситата или метрото, тъй като бе прекалено студено за разходка.
В два и петнайсет Луси, Франсис Пен и аз седяхме в контролната стая, където работеше всеки монитор, телевизор и радио. Уесли се намираше в една от колите на Бюрото, боядисана като жълто такси и оборудвана с радио, скенери и други приспособления за наблюдение. Марино беше на улицата с ченгетата от транспортната полиция и цивилните агенти на ФБР. ЕСЗ бе разпределен между „Дакота“, аптеката и улица „Блийкър“. Не бяхме абсолютно сигурни в ничие местонахождение, тъй като никой навън не стоеше неподвижно, а ние бяхме вътре, без да помръдваме.
— Защо никой не се обажда? — измрънка Луси.
— Не са го видели — отговори началник Пен, която беше напрегната, но спокойна.
— Предполагам, че парадът е започнал — казах.
Франсис отвърна:
— Сега са на „Лафайет“ и вървят насам.
Тя и Луси носеха предаватели, включени в базовата станция на различни канали.
— Добре, добре — каза Франсис Пен и седна по-изправено. — Забелязали са го. Платформа номер седем — извика тя на Луси, чиито пръсти полетяха по клавишите. — Влязъл в системата от тунел, който минава под парка.
Платформа номер седем се появи на черно-белия телевизор. Загледахме се във фигура в дълго тъмно палто. Носеше ботуши, шапка и тъмни очила и стоеше по-далеч от другите пътници в края на платформата. Луси изкара нов образ на екрана, а началник Пен остана на радиото. Наблюдавах пътниците, които се разхождаха, седяха, четяха и стояха. Чу се писък на влак, който след малко намали и спря. Вратите се отвориха и той се качи.
— Накъде отива? — попитах.
— На юг. Идва право насам — отговори Франсис Пен развълнувано.
— На влак „А“ е — каза Луси, разглеждайки мониторите.
— Точно така. — Франсис Пен заговори по радиото. — Той може да стигне само до площад „Вашингтон“ — съобщи тя на някого. — После може да се прехвърли и да вземе влак „Е“ до Второ авеню.
Луси каза:
— Ще проверяваме станциите една след друга. Не знаем къде може да слезе. Но трябва все някъде да го направи, за да може да се върне обратно в тунела.
— Ще слезе, ако дойде към Второ авеню — обясни Франсис по радиото. — Не може да вземе влака оттам, тъй като той не спира на тази станция.
Луси действаше с мониторите. На кратки интервали те показваха различни станции, докато влакът, който не виждахме, вървеше право към нас.
— Не е на Четиридесет и втора — каза Луси. — Не го виждаме на гара „Пен“ или на Тридесет и четвърта.
Мониторите проблясваха и показваха платформи и хора, които не знаеха, че ги наблюдават.
— Ако е останал на този влак, трябва да е на Четиринадесета улица — каза началник Пен.
Но ако беше, не слезе, или поне ние не го видяхме. После късметът се промени неочаквано.
— Мили боже — каза Луси. — Той е на гара „Гранд Сентръл“. Как, по дяволите, е стигнал дотам?
— Сигурно е завил на изток, което ние не очаквахме, и е пресякъл „Таймс Скуеър“ — отвърна началник Пен.