Никой не ми обърна внимание.
— О, господи — внезапно извика Луси.
Погледнахме към екраните. Видяхме платформите на станцията на Второ авеню и ЕСЗ, които изскочиха от тъмнината. Облечени в тъмни униформи и войнишки ботуши, те се затичаха по платформата и нагоре по стълбите, водещи към улицата.
— Нещо се е объркало — каза началник Пен. — Искат да го хванат над земята.
По радиото се чуха гласове.
— Пипнахме го.
— Опитва се да избяга.
— Добре, добре, пипнахме го.
— Сложихте ли му белезниците?
В контролната стая изпищя сирена. Светлините по тавана проблеснаха в кървавочервено, а на компютърния екран се появи червен код 429.
— Тревога! — извика Франсис Пен. Пострадал полицай! Натиснал е копчето за тревога на радиото си.
Тя се загледа в екрана стреснато.
— Какво става? — обади се Луси по радиото.
— Не знам — изпращя гласът на Уесли. — Нещо се обърка. Изчакайте.
— Не е там. Тревогата не е на Второ авеню — каза Франсис Пен учудено. — Кодът на екрана принадлежи на Давила.
— Давила? — запитах глупаво. — Джими Давила?
— Той беше номер 429. Това е неговият код. Ето тук.
Вторачихме се в екрана. Проблясващият червен код бързо променяше местонахождението си по компютърната карта. Учудих се, че никой преди не се беше сетил за това.
— Радиото на Давила беше ли у него, когато откриха трупа му? — запитах.
Началник Пен не реагира.
— Голт го е взел — казах. — Радиото на Давила е у него.
Гласът на Уесли се чу отново, но той не знаеше нищо за проблема ни. Нямаше откъде да знае и за тревогата.
— Не съм сигурен, че сме го хванали — съобщи Уесли. — Не знам кого сме хванали.
Луси ме погледна напрегнато.
— Кари — каза тя. — Не са сигурни дали са хванали Голт или нея. Те сигурно пак са облечени еднакво.
Седяхме в малката контролна стая без прозорци и без хора наоколо, и наблюдавахме червения код за тревога, който все повече се приближаваше към нас.
— Намира се в южния тунел и се насочва към нас — каза Франсис с нарастващо притеснение.
— Тя не е получила съобщенията, които изпратихме — сети се Луси.
— Тя? — запита Франсис и я изгледа учудено.
— Тя не знае за парада, нито че Второ авеню е затворено — продължи Луси. — Може да е пробвала аварийния изход, но не е успяла да излезе, тъй като е затворен. Затова е останала под земята и е обикаляла долу, откак я видяхме на станция „Гранд Сентръл“.
— Не видяхме Голт или Кари на платформите на близките до нас станции — казах. — А и не знаем, че това е тя.
— Има толкова много спирки — намеси се Франсис Пен. — Някой може да е слязъл някъде, а ние просто не сме го видели.
— Голт я е изпратил до аптеката — казах изнервено. — Той някак си знае всяко проклето нещо, което правим.
— КАИН — промърмори Луси.
— Да. Това, а и вероятно ни е наблюдавал.
Луси наблюдаваше нашето място, станцията на улица „Блийкър“, на телевизионния екран. Три от мониторите показваха платформата и турникетите от различни ъгли, но единият монитор бе тъмен.
— Нещо блокира една от камерите — таза тя.
— По-рано беше ли блокирана? — запитах.
— Не и когато дойдохме тук — отговори тя. — Но отдавна не сме наблюдавали нашата станция. Нямаше причина да проверяваме и нея.
Загледахме червения код, който бавно се придвижваше напред.
— Не трябва да говорим по радиото — обърнах се към Пен. — Той също има радио — добавих, защото знаех, че червеният код на екрана е Голт, не се съмнявах в това. — Радиото му работи и той чува всяка дума, която си казваме.
— Защо светлината за тревога още работи? — запита Луси. — Да не би тя да иска да знаем къде се намира?
Погледнах към нея. Луси изглеждаше така, като че ли е в транс.
— Копчето може да е натиснато случайно — каза Франсис Пен. — Ако не знаеш за него, няма да разбереш, че е за тревога. А тъй като алармата е беззвучна, може да си го включил и да не знаеш за това.
Не вярвах, че това е станало случайно. Голт идваше към нас, защото искаше да бъде тук. Той беше акула, плуваща през тъмнината на тунела. Спомних си думите на Ана за зловещите му подаръци за мен.
— Намира се почти до сигналната кула — посочи към екрана Луси. — Мамка му, това е доста близо.
Не знаехме какво да направим. Ако се обадим на Уесли, Голт щеше да ни чуе и отново да изчезне в тунелите. Ако не осъществяхме контакт, хората ни нямаше да знаят какво става тук. Луси застана до вратата и леко я открехна.