— Какво правиш? — почти изпищях.
Тя бързо затвори.
— Това е дамската тоалетна. Предполагам, че някой от чистачите е подпрял вратата, докато чисти, и я забравил така. Вратата блокира камерата.
— Видя ли някого навън? — попитах.
— Не — отговори тя с омраза в погледа. — Те смятат, че са я пипнали. Откъде знаят, че не е Голт? Може радиото на Давила да е у нея. Познавам я. Тя вероятно знае, че съм тук.
Франсис Пен се обърна към мен напрегнато:
— В офиса има оръжия.
— Добре.
Върнахме се бързо в малката, претъпкана стаичка с очуканото старо бюро и стол. Франсис отвори един шкаф и извадихме пушки, кутии с патрони и противокуршумни жилетки. Останахме в офиса само няколко минути, но когато се върнахме в контролната стая, Луси я нямаше.
Погледнах към телевизионните монитори и видях как на четвъртия се появява картина, когато някой затвори вратата на дамската тоалетна. Проблясващият червен код вече се намираше съвсем близо до нас. Всяка секунда можеше да е на платформата. Потърсих браунинга си, но го нямаше на масата, където го бях оставила.
— Тя е взела пистолета ми — казах учудено. — Излязла е навън. Тръгнала е след Кари.
Заредихме пушките бързо, но не си дадохме труда да облечем жилетките. Ръцете ми бяха несръчни и ледени.
— Трябва да се свържем с Уесли — казах разтревожено. — Трябва да направим нещо, за да ги докараме тук.
— Не можеш да излезеш навън сама — каза Франсис.
— Не мога да оставя Луси сама.
— И двете ще отидем. Вземи си фенер.
— Не. Ти намери помощ. Докарай някого тук.
Изтичах навън, без да знам какво ще намеря. Станцията беше безлюдна. Застанах неподвижно с готово оръжие. Забелязах камерата, поставена до покритата със зелени плочки стена до тоалетните. Платформата беше празна. Чух влак в далечината. Той профуча покрай мен, без да намали, защото не спираше тук в събота. През прозорците видях пътниците, които дремеха или четяха. Изглежда, никой не забеляза въоръжената жена или не си помисли, че това е странна гледка.
Зачудих се дали Луси не е в тоалетната, но това ми се стори абсолютно нелогично. Точно до контролната стая, вътре в скривалището ни, имаше тоалетна. Приближих се до платформата с разтуптяно сърце. Температурата бе много ниска, а аз бях без палто. Пръстите ми се вкочаниха около пушката.
Помислих си облекчено, че Луси може да е отишла за помощ. Вероятно е затворила вратата на тоалетната и е изтичала към Второ авеню. Но ако не го бе направила? Вторачих се в затворената врата, но не ми се искаше да вляза вътре.
Приближих се натам стъпка по стъпка. Искаше ми се да носех пистолет. Пушката беше неудобна в тесни помещения. Когато стигнах до вратата, сърцето ми туптеше в гърлото. Хванах дръжката, дръпнах я рязко и се хвърлих вътре с насочено оръжие. Районът около мивките беше празен. Не чух никакъв звук. Погледнах под вратите и задържах дъха си, когато видях син панталон и чифт работни ботуши от кафява кожа, прекалено големи, за да са женски. Изтропа метал.
Насочих пушката и с треперещ глас извиках:
— Излез с вдигнати ръце!
Голям гаечен ключ изтрака по пода. Техникът, облечен в гащеризон и яке, изглеждаше така, сякаш ще получи инфаркт, когато излезе от тоалетната. Очите му щяха да изскочат, докато гледаше стреснато към пушката.
— Просто поправях клозета. Нямам никакви пари — каза той ужасено, без да свали ръцете си.
— Попаднали сте в полицейска операция — извиках, като насочих пушката към тавана и сложих предпазителя. — Трябва веднага да излезете оттук.
Нямаше нужда да го казвам втори път. Техникът дори не събра инструментите си, а излетя по стълбите към улицата. Тръгнах отново по платформата. Видях всяка една от камерите и се зачудих дали Франсис Пен ме вижда на екрана. Тъкмо щях да се върна в контролната стая, когато погледнах към тъмните релси и ми се стори, че чувам гласове. Внезапно чух шум от борба и нещо като стон. Луси започна да пищи.
— Не! Не! Недей!
Силният удар прозвуча като експлозия в метален барабан. В тъмнината, откъдето дойде звукът, се посипаха искри, а лампите в станцията примигнаха.
Покрай релсите нямаше светлина и не можех да виждам, защото не смеех да светна с фенера си. Опипвах пътя предпазливо. Спуснах се внимателно по тесните метални стълби, които водеха в тунела.