Докато напредвах бавно и дишах тежко, но тихо, очите ми започнаха да се приспособяват. Виждах, макар и лошо, формите на сводове, релси и циментови площадки, където живееха бездомните. Краката ми се ровеха в боклук и вдигаха силен шум, когато сритваха метални или стъклени предмети.
Държах пушката напред, за да предпазя главата си от някой предмет, който можеше да не забележа. Усещах миризма на боклук и горяща плът. Колкото по-навътре влизах, толкова по-силна ставаше вонята. На северните релси се появи влак и освети мрака. Темпъл Голт се намираше на не повече от пет метра пред мен.
Държеше Луси през врата и бе опрял нож до шията й. Недалеч от тях детектив Майер бе почти заварен за третата релса, а ръцете и челюстите му бяха сковани от електрическия ток, който течеше по мъртвото му тяло. Влакът отмина и отново потънахме в тъмнина.
— Пусни я — наредих и светнах фенерчето.
Голт се намръщи и закри очите си. Беше толкова блед, че приличаше на албинос. Видях малките мускулчета и сухожилия по голите му ръце, които държаха стоманения нож за дисекция, откраднат от бюрото ми. Би могъл да пререже гърлото на Луси чак до гръбнака й само за секунда. Тя се вторачи в мен ужасено.
— Тя не е онази, която искаш — казах и пристъпих по-близо.
— Не ми свети в очите — отвърна той. — Остави фенера долу.
Не загасих светлината, а бавно оставих фенера на циментовия ръб, където той проблесна неравномерно и освети изгорената, окървавена глава на детектив Майер. Зачудих се защо Голт не ми нареди да оставя и пушката. Вероятно не можеше да я види. Държах я насочена нагоре. Вече се намирах на около два метра от тях.
Устните на Голт бяха напукани и той подсмърчаше нервно. Беше мърляв и рошав. Зачудих се дали е превъртял напълно от прекалено много кокаин или липсата му. Носеше джинси, войнишки ботуши и черно кожено сако, което беше изцапано и разкъсано. На единия му ревер бе закачена брошката, която бе купил в Ричмънд няколко дни преди Коледа.
— Тя не ти трябва — казах, без да успея да спра треперенето на гласа си.
Ужасните му очи, изглежда, се фокусираха, а тънка вадичка кръв потече по врата на Луси. Затегнах хватката си върху оръжието.
— Пусни я. Тогава ще останем само ти и аз. Аз съм тази, която искаш.
Светлина проблесна в очите му и почти видях странния им син цвят в полумрака. Ръцете му внезапно се раздвижиха и силно блъснаха Луси към третата релса. Скочих към нея. Сграбчих пуловера й и я дръпнах върху мен. Паднахме заедно на земята и пушката излетя от ръцете ми. Чу се силен шум и полетяха искри, когато алчната релса я грабна.
Голт се усмихна. Държеше браунинга ми в ръка и реши да изхвърли ножа. Той хвана пистолета с две ръце и го насочи към главата на Луси. Беше свикнал с неговия „Глок“ и очевидно не знаеше, че пистолетът ми има предпазител. Натисна спусъка, но нищо не стана. Голт се обърка.
— Бягай! — извиках на Луси и я бутнах. — Бягай!
Голт запъна ударника, но той вече бе запънат и нищо не стана. Вбесен той натисна спусъка отново, но пистолетът не проработи.
— Бягай! — изкрещях силно.
Бях на земята и не се опитах да се измъкна, защото смятах, че той няма да тръгне след Луси, ако аз съм тук. Той се мъчеше да оправи пистолета, като го разтърсваше нервно. Луси заплака и се запрепъва из тъмнината. Ножът беше близо до третата релса и се протегнах към него. Едър плъх пробяга по краката ми и се нарязах на счупени стъкла. Главата ми беше опасно близо до ботушите на Голт.
Той не успя да се справи с пистолета и погледна към мен. Видях как се напрегна. Усещах мислите му и стиснах здраво студената стоманена дръжка. Знаех какво може да направи с краката си, а не можех да достигна гърдите му или някоя важна вена на врата, защото нямах време. Застанах на колене. Вдигнах ножа, когато той се приготви да ме ритне, и забих хирургическото острие в горната част на бедрото му. Хванах го с две ръце и срязах колкото се може повече. Той запищя пронизително.
Артериална кръв оплиска лицето ми, когато издърпах ножа, и прерязаната бедрена артерия закърви в ритъма на ужасното му сърце. Смъкнах се надолу и се дръпнах встрани, защото знаех, че ЕСЗ са го взели на мушка и чакат.
— Ти ме промуши — каза Голт с детска недоверчивост. Присвит на две, той гледаше шокирано кръвта, течаща по пръстите му, стиснали наранения крак. — Не иска да спре. Ти си лекарка. Накарай я да спре.
Погледнах към него. Главата под шапката бе обръсната. Сетих се за мъртвата му близначка и врата на Луси. Откъм тунела изтрещя снайпер и Голт падна близо до релсата, където се бе опитал да хвърли Луси. Идваше влак. Не му помогнах да се дръпне от релсите. Тръгнах, без да погледна назад.