— Не знаем нищо за нея — логично добави Уесли.
— Да, с изключение на това, че по някаква смахната причина си е обръснала главата — отбеляза Марино.
— Не знаем достатъчно, за да определим поведението й — каза Уесли. — Дори не знаем коя е.
— Какво мислите, че е направил с дрехите й? — запита Марино, като се огледа наоколо, пъхнал ръцете си в джобовете на дългото палто от камилска вълна, което бе започнал да носи след първите няколко срещи с Моли.
— Вероятно същото, което е направил с дрехите на Еди Хийт — отговори Уесли и без да може да се сдържа повече, влезе в гората.
Марино ме погледна.
— Не знаем какво е направил с дрехите на Еди Хийт.
— Предполагам, че Бентън има предвид точно това.
Наблюдавах Уесли с натежало сърце.
— Аз лично не мисля, че оня изрод си ги пази като сувенири. Той не иска да има много боклуци със себе си, когато е в движение.
— Просто ги изхвърля — казах.
Запалката „Бик“ щракна няколко пъти, преди неохотно да дари Марино с малко пламъче.
— Тя е била напълно под контрола му — започнах да размишлявам на глас. — Довел я е тук, накарал я е да се съблече и тя го е направила. Виждаш къде започват отпечатъците на босите й крака. Не е имало борба, дори не си е помислила да бяга. Абсолютно никаква съпротива.
Марино запали цигарата си. Уесли излезе от гората, като внимаваше къде стъпва. Почувствах, че ме гледа.
— Имали са връзка — казах.
— Голт няма връзки — възрази Марино.
— Има, само че свой собствен тип. Изкривени и извратени. Имаше връзка с началника на затвора в Ричмънд и с надзирателката Хелън.
— Да, и ги пречука и двамата. Отряза главата на Хелън и я остави в шибан сак за боулинг насред полето. Фермерът, който откри този малък подарък в земята си, още не е съвсем с всичкия си. Чух, че започнал да пие като смок и отказвал да посади каквото и да било в тази нива. Дори не позволявал на кравите си да ходят там.
— Не съм казвала, че той не убива хората, с които има връзки — отвърнах. — Просто казах, че той все пак има връзки.
Загледах се в близките отпечатъци. Тя беше носила обувки девети или десети номер.
— Надявам се, че ще направят отливки и на нейните обувки — казах.
Полицаят на име Мосберг използваше тънка бояджийска четка, за да разпредели равномерно алгината във всяка част от отпечатъка. Отново заваля, малки, тежки снежинки, които като че ли жилеха.
— Няма да правят отливки на нейните — каза Марино. — Ще ги снимат, и толкова, защото тя няма да застане на свидетелското място никога, поне не в този свят.
Бях свикнала със свидетели, които не проговарят на никой друг, освен на мен.
— Бих искала да получа отливка от отпечатъка й — казах. — Трябва да я идентифицираме. Обувките й могат да помогнат.
Марино се приближи към Мосберг и колегите му и ги заговори. От време на време всички поглеждаха към мен.
Уесли вдигна поглед към мрачното небе.
— Господи — каза той. — Надявам се да спре.
Снегът валеше още по-яростно, докато Франсис Пен ни караше към Спортния клуб на Сентръл Парк Саут. Никой не можеше да направи нищо повече, преди да изгрее слънцето, и аз се страхувах, че дотогава следите на Голт ще бъдат засипани.
Началник Пен тъжно шофираше по улиците, които изглеждаха пусти за този град. Беше почти два през нощта. Никой от полицаите й не я придружаваше. Ние двете седяхме отпред, Марино и Уесли отзад.
— Искам честно да ви кажа, че аз също не обичам разследвания, в които са намесени много служби — казах й.
— Значи имате богат опит с тях, доктор Скарпета. Всеки, преминал през това, не го харесва.
— Да, досадна работа — допълни Марино.
Уесли, както почти винаги, само слушаше.
— Какво да очакваме? — запитах.
Държах се колкото се може по-дипломатично, но тя знаеше за какво говоря.
— Официално случаят ще се разследва от полицията на Ню Йорк, но всъщност моите хора ще се ровят навън, ще работят извънредно и ще вършат кучешката работа. Винаги е така, когато си делим случай, от който се интересуват медиите.
— Първата ми служба беше в полицията на Ню Йорк — каза Марино.
Франсис Пен го изгледа в огледалото за обратно виждане.
— Напуснах онази свинщина просто защото така исках — добави той с обичайната си дипломатичност.
— Познавате ли все още някого? — запита тя.
— Повечето от момчетата, с които започнах, вероятно вече са се пенсионирали, оттеглили поради болест или са били повишени и са дебели и вързани с вериги за бюрата си.