Выбрать главу

Тъкмо нагласях качулката си, когато О’Донъл, детективът, с когото се запознах снощи, влезе заедно с Марино, който изглеждаше раздразнен и махмурлия. Те си сложиха хирургически маски и ръкавици, без да се погледнат в очите или да проговорят. Безименният ни случай се намираше в стоманено чекмедже номер 121. Докато излизахме от съблекалнята, помощниците в моргата изкараха тялото навън и го поставиха върху една от количките. Мъртвата беше гола и изглеждаше нещастна върху студената стоманена носилка.

Парчетата кожа, изрязани от рамото и вътрешната страна на бедрата й, бяха оставили зловещи петна от потъмняла кръв. Кожата й беше яркорозова от вкочаняването, типично при замразени трупове или хора, умрели от замръзване. Раната на дясното й слепоочие беше направена от куршум с голям калибър. Веднага се виждаше отличителната следа от цевта, отпечатана върху кожата й там, където Голт бе притиснал пистолета до главата й и бе дръпнал спусъка.

Мъже в униформи и маски я докараха в залата за рентгенови снимки, където на всеки от нас дадоха оцветени в оранжево пластмасови очила в допълнение към екипировката ни. Рейдър нагласи източника на светлинна енергия, наречен „Лума-лайт“, който представляваше проста черна кутия, с удължен син фиброоптичен кабел. Тя беше още един чифт очи, които виждаха това, което нашите не можеха, мека бяла светлина, която правеше отпечатъците от пръсти флуоресцентни и караше косми, влакна и петна от наркотици и сперма да блестят като огън.

— Някой да загаси лампите — каза Рейдър.

В тъмнината той насочи уреда към тялото и множество влакна засветиха като фини нажежени жички. С помощта на форцепс Рейдър събра уликите от пубиса, краката, ръцете и наболата коса по скалпа й. Малките жълти петънца станаха ярки като слънцето, когато той прекара светлината върху възглавничките на пръстите на дясната й ръка.

— Тук има някакъв химикал — каза Рейдър.

— Понякога спермата изглежда така, когато се освети.

— Не мисля, че е това.

— Може да са улични наркотици.

— Хайде да вземем проба — предложи Рейдър. — Къде е солната киселина?

— Ето я.

Уликите бяха събрани и Рейдър продължи. Малката бяла светлинка минаваше върху тялото на жената, към тъмните, вдлъбнати места, където кожата й бе изрязана, към плоския й корем и нежните заоблености на гърдите. Фактически по раните й нямаше улики. Това потвърждаваше теорията ни, че Голт я е убил и обезобразил там, където е била намерена, защото, ако бе пренасяна след убийството, по засъхващата кръв щяха да полепнат влакна. Всъщност раните й бяха най-чистите места по тялото й.

Работихме на тъмно повече от един час и постепенно тя се разкриваше все повече пред нас. Кожата й беше светла и изглеждаше като невиждала слънце. Почти нямаше мускули, беше слаба и висока метър и седемдесет. Лявото й ухо бе пробито на три места, дясното на две. Носеше обици с формата на копчета и малки халки, всичките златни. Беше тъмноруса, със сини очи и правилни черти. Можеше да изглежда хубава, ако не бе обръснала главата си и не беше мъртва. Ноктите й бяха без лак и изгризани до кожа.

Единствените следи от стари рани бяха заздравелите белези по челото и темето й, върху лявата черепна кост. Белезите бяха продълговати, около три и половина — четири сантиметра. Единствената видима следа от барут по ръцете й бе на дясната й длан между палеца и показалеца. Според мен това се дължеше на вдигнатата й отбранително ръка, когато пистолетът е стрелял. Остатъците от барута напълно изключваха самоубийството, дори и другите улики да сочеха към такова, което те, разбира се, не правеха.

— Струва ми се, не знаем коя е била доминиращата й ръка — прозвуча гласът на Хоровиц някъде в тъмнината зад мен.

— Дясната й ръка е малко по-развита от лявата — отбелязах.

— Значи деснячка. Личната хигиена и храненето й са били ужасни — каза Хоровиц.

— Като уличница, проститутка. Поне аз така предполагам — обади се О’Донъл.

— Не познавам проститутка, която би си обръснала главата — изръмжа Марино от другата страна на масата.

— Зависи кого се е опитвала да привлече — възрази О’Донъл. — Цивилният полицай, който я е видял в метрото, си помислил отначало, че е мъж.