— Кой е? — извиках.
След кратка пауза Уесли каза:
— Кей?
Пуснах го вътре. Бейзболната шапка и раменете на палтото му бяха мокри от снега. Той свали кожените си ръкавици и ги пъхна в джобовете си, после съблече палтото си, без да сваля поглед от мен.
— Какво има? — запита той.
— Ще ти кажа точно какво има — отвърнах с треперещ глас. — Ела тук и погледни — допълних, като го хванах за ръката и го дръпнах до прозореца. — Само погледни! Мислиш ли, че тези нещастни, мършави коне имат понякога почивка? Смяташ ли, че се грижат подходящо за тях? Според теб дали ги почистват и хранят понякога? Знаеш ли какво става, когато се спънат? Заледено е, те са прекалено стари и се подхлъзват, почти падат. И знаеш ли какво става?
— Кей…
— Просто ги бият още по-жестоко.
— Кей…
— Защо не направиш нещо по въпроса? — продължавах гневно.
— Какво би искала да направя?
— Просто направи нещо. Светът е пълен с хора, които не правят нищо, и вече ужасно ми писна от това.
— Би ли искала да направя оплакване до Дружеството за защита на животните? — запита той.
— Да — отговорих. — А и аз също ще го сторя.
— Имаш ли нещо против да е утре, тъй като днес всичко е затворено?
Продължих да гледам през прозореца. Кочияшът отново удари коня.
— Дотук — извиках вбесена.
— Къде отиваш? — озадачено запита Уесли и ме последва вън от стаята.
Той забърза след мен, докато отивах към асансьора. Прекосих фоайето и излязох от хотела, макар да бях без палто. Снегът валеше доста силно и бе покрил плътно улицата. Обект на гнева ми бе възрастен мъж с шапка, седнал отпуснато на предната седалка на файтона. Когато видя жената на средна възраст, приближаваща към него с високия мъж по петите си, той се надигна и седна по-изправено.
— Бихте ли желали хубава разходка с файтон? — запита той със силен акцент.
Кобилата изпъна врат към мен и наостри уши, като че ли знаеше какво я очаква. Беше само кожа и кости, с огромни копита и празен поглед в зачервените очи.
— Как се казва конят ви? — запитах.
— Снежанка.
Кочияшът изглеждаше не по-малко нещастен от мизерната си кобила, когато започна да ни цитира цените си.
— Не ме интересуват цените ви — казах, когато той уморено погледна към мен.
Човекът сви рамене.
— Колко време искате да се возите?
— Не знам — отвърнах учтиво. — Колко време трябва да се возя, преди отново да започнете да биете Снежанка? И повече ли я тормозите, когато е Коледа, или както обикновено?
— Аз се отнасям добре с коня си — тъпо отвърна той.
— Вие сте жесток към нея и вероятно към всяко друго живо същество — казах.
— Трябва да си върша работата — възрази той с присвити очи.
— Аз съм лекар и ще съобщя за вас където трябва — казах напрегнато.
— Какво? — възкликна той. — Вие сте конски доктор?
Пристъпих по-близо и се озовах до покритите му с одеяло крака.
— Ако ударите още веднъж кобилата, ще ви видя — казах с леденото спокойствие, което пазех за хора, към които изпитвах силна омраза. — Този човек зад мен също ще ви види. От онзи прозорец ето там — посочих. — И един ден ще се събудите и ще разберете, че съм купила компанията ви и съм ви уволнила.
— Вие не купува компания — каза той и погледна любопитно към Спортния клуб.
— А вие не осъзнавате действителността — отвърнах.
Той пъхна брадичка под яката си и престана да ми обръща внимание.
Върнах се мълчаливо в стаята си. Уесли също не проговори. Поех си дъх дълбоко, но ръцете ми не спираха да треперят. Уесли отиде до барчето и сипа по едно уиски. После ме настани на леглото, сложи няколко възглавници зад мен, свали палтото си и зави краката ми с него.
Изгаси лампите и седна до мен. Започна да масажира нежно врата ми, докато аз гледах през прозореца. Снежното небе изглеждаше сиво и мокро, но не така унило, както когато валеше дъжд. Замислих се за разликата. Защо ли снегът изглеждаше толкова мек, докато дъждът падаше тежко и ти се струваше по-студен.
Спомних си хапещия студ и дъжда в Ричмънд на Коледа, когато полицаите откриха крехкото, голо тяло на Еди Хийт. Той беше облегнат на контейнер за боклук зад изоставена сграда със заковани по прозорците дъски. Не беше мъртъв, макар че никога вече нямаше да дойде в съзнание. Голт го бе отвлякъл от магазин за хранителни стоки, където майката на Еди го изпратила да купи готова супа.