Приближих се по-плътно до Бентън и го хванах за ръка. Той протегна другата си ръка, за да ме прегърне и аз се притиснах до него. И двамата носехме бейзболни шапки и това затрудняваше целувката ни. Затова спряхме на тротоара в сгъстяващия се мрак, обърнахме кепетата с козирките назад като хулигани и решихме проблема. После се разсмяхме на вида си.
— По дяволите, иска ми се да носех фотоапарат — засмя се Уесли.
— О, не, в никакъв случай.
Завъртях шапката си обратно и си помислих какво ли щеше да стане, ако някой наистина ни снимаше. Спомних си, че това, което правехме, беше нередно, и жизнерадостното ми настроение се изпари. Продължихме напред.
— Бентън, това не може да продължава вечно — казах.
Той не проговори.
Аз продължих:
— В истинския си свят ти си всеотдаен съпруг и баща, а после заминаваме извън града.
— А ти как се чувстваш? — запита той.
Усетих връщането на напрежението в гласа му.
— Предполагам, че се чувствам по същия начин, както повечето хора, които имат подобна връзка. Вина, срам, страх, тъга. Имам тежки главоболия, а ти отслабваш. — Замълчах за момент, после продължих: — А след това се събираме отново.
— А какво ще кажеш за ревността? — запита Уесли.
Поколебах се.
— Налагам си да не чувствам подобно нещо.
— Не можеш да си го наложиш.
— Разбира се, че може. И двамата го правим, когато работим по случаи като този.
— Ревнуваш ли от Кони? — настоя той.
— Винаги съм харесвала жена ти и смятам, че тя е чудесен човек.
— Добре, но ревнуваш ли от моите отношения с нея? Това би било съвсем разбираемо…
Прекъснах го:
— Защо трябва да упорстваш с този въпрос, Бентън?
— Защото искам да огледаме добре фактите и да се опитаме да ги подредим по някакъв начин.
— Добре, тогава ти ми кажи нещо. Когато аз бях все още с Марк, а той бе твой партньор и най-добър приятел, ти някога ревнувал ли си?
— Кого? — опита се да прояви чувство за хумор той.
— Някога ревнувал ли си заради връзката ми с Марк? — запитах.
Той не отговори веднага.
— Ще те излъжа, ако не призная, че винаги съм се чувствал привлечен от теб. Силно привлечен — най-после каза той.
Опитах се да си припомня случаите, когато Марк, Уесли и аз сме били заедно. Помъчих се да открия и най-слабия намек за това, което току-що ми каза. Но когато навремето бях с Марк, аз се интересувах единствено от него.
— Бях честен — продължи Уесли. — Хайде пак да си поговорим за теб и Кони. Трябва да знам.
— Защо?
— Искам да знам дали някога тримата ще можем да бъдем отново заедно — отвърна той. — Като в миналите дни, когато ти вечеряше с нас, когато ни идваше на гости. Жена ми започна да пита защо вече не го правиш.
— Искаш да кажеш, че те е страх да не би тя да подозира нещо — отбелязах и се почувствах обзета от параноя.
— Просто казвам, че е ставало дума за това. Тя те харесва. Знае, че ние с теб работим заедно сега и се чуди защо те вижда все по-рядко.
— Разбирам защо се чуди — казах.
— Какво ще правим?
Бях ходила неведнъж в дома на Бентън и го бях наблюдавала с децата и жена му. Спомнях си докосванията, усмивките и разговорите за места, които не познавах, когато те за кратко допускаха приятелите си в своя собствен свят. Но в онези дни беше различно, защото бях влюбена в Марк, който сега бе мъртъв.
Освободих се от ръката на Уесли. Жълтите таксита профучаваха край нас във вихрушка от сняг. Осветените прозорци на сградите изглеждаха топли и уютни. Паркът проблясваше призрачно в бялата светлина от високите железни фенери.
— Не мога да го направя — казах.
Завихме към Сентръл Парк Уест.
— Съжалявам, но просто не мисля, че мога да седя заедно с теб и Кони — добавих.
— Стори ми се ти самата каза, че можеш да контролираш чувствата си.
— Лесно ти е да го кажеш, но аз нямам друг човек в живота си.
— Все някога ще трябва да го направиш. Дори ако сега скъсаме, пак ще се наложи да се виждаш със семейството ми. Това е наложително, ако ще продължаваме да работим заедно и да бъдем приятели.
— Значи сега пък ми даваш ултиматум.
— Знаеш, че не е така.
Ускорих крачките си. Още първия път, когато се любих с него, бях направила живота си поне сто пъти по-сложен. Наистина би трябвало да съм по-разумна. На масите за аутопсия бях виждала не една глупачка, която бе решила да има връзка с женен мъж. Хората започваха да унижават и себе си, и другите. Психиката им ставаше лабилна и започваха да се съдят.