Върнах се в стаята си в хотела, взех дълга, гореща вана и се опитах да се обадя на Луси. За съжаление Дороти вдигна телефона.
— Как е мама? — запитах директно.
— Ние с Луси прекарахме цялата сутрин с нея в болницата. Много е потисната и изглежда ужасно. Мисля си за всички тези години, в които я молех да спре да пуши, и виж я сега. Вместо нея диша някаква машина. Има изрязана дупка в шията. А вчера хванах Луси да пуши в задния двор.
— Кога е започнала да пуши? — запитах изненадана.
— Нямам представа. Ти я виждаш по-често от мен.
— Тя там ли е?
— Изчакай.
Слушалката се удари силно в нещо, оставена небрежно от Дороти.
— Весела Коледа, лельо Кей — произнесе гласът на Луси, който не звучеше никак весело.
— За мен също не беше особено весела — казах. — Как мина посещението при баба ти?
— Тя започна да плаче, а ние не можахме да разберем какво се опитва да ни каже. После мама бързаше да си тръгне, защото имаше тенис мач.
— Тенис? — запитах. — Откога?
— Пак е изпаднала в едно от безумните си настроения за поддържане на идеална физическа форма.
— Тя ми каза, че си започнала да пушиш.
— Не го правя често — спокойно отвърна тя, без да обърне особено внимание на забележката ми.
— Луси, ще трябва да си поговорим за това. Нямаш никаква нужда да привикваш към още един лош навик.
— Не възнамерявам да привиквам.
— И аз си мислех същото, когато пропуших на твоята възраст. Да откажа цигарите беше най-трудното нещо, което някога съм правила. Беше абсолютен ад.
— Знам колко трудно е да се откажеш от нещо и нямам намерение да се пристрастявам.
— Добре.
Тя добави:
— Утре летя за Вашингтон.
— Мислех, че ще останеш в Маями поне седмица.
— Трябва да се върна в Куантико. Нещо става с КАИН. Днес следобед ми се обадиха от АИП.
Апаратурата за инженерни проучвания бе отделът на ФБР, който работеше върху проучването и създаването на строго секретни технологии, вариращи от устройства за подслушване и наблюдение до роботи. Точно там Луси бе разработила Криминалната мрежа на изкуствения интелект, позната под името КАИН.
КАИН представляваше централизирана компютърна система, свързваща полицейските участъци и другите следствени служби с масивната информационна база, поддържана от Програмата за задържане на жестоки престъпници на ФБР, или ПЗЖП. Смисълът бе да се уведомява полицията, че вероятно си има работа с жесток престъпник, който е изнасилвал или убивал някъде другаде в миналото. После, ако се наложеше, викаха на помощ отдела на Уесли, както сега ни бяха извикали в Ню Йорк.
— Проблем ли има? — запитах неспокойно, тъй като в близкото минало бяхме имали доста сериозни проблеми.
— Не и според проверката. Няма следа в системата да е влизал някой, който не би трябвало. Но, изглежда, КАИН е започнал да изпраща съобщения, без да му е било наредено да прави това. Нещо странно става напоследък, но засега не успяваме да открием какво точно. Като че ли КАИН мисли сам за себе си.
— Мислех, че това е смисълът на изкуствения интелект — казах.
— Не съвсем — отвърна племенницата ми, която имаше коефициент на интелигентност на гений. — Това не са нормални съобщения.
— Можеш ли да ми дадеш пример?
— Добре. Вчера английската транспортна полиция въведе един случай в техния терминал за ПЗЖП. Става дума за изнасилване, извършено в метрото на Лондон. КАИН преработи сведенията, сравни подробностите с нашата информационна база и се обади в терминала, където е бил вкаран случаят. Следователят в Лондон получил съобщение, че е нужна допълнителна информация по описанието на нападателя. И по-точно, КАИН искал да знае цвета на космите по половите органи на нападателя и дали жертвата е получила оргазъм.
— Не говориш сериозно — казах.
— КАИН никога не е бил програмиран да задава подобни въпроси. Очевидно това не е част от протокол на ПЗЖП. Полицаят в Лондон се разтревожил и докладвал на шефа си, който се обадил на директора в Куантико. Той пък на свой ред звъннал на Бентън Уесли.
— Бентън ли ти се обади? — попитах.
— Ами всъщност помолил един колега от АИП да ми звънне. Утре той също тръгва за Куантико.
— Разбирам.
Гласът ми не се промени и с нищо не показах какво е отношението ми към това, че Уесли си тръгва утре или когато и да е, без да съобщи първо на мен.