Франсис Пен ме въведе във всекидневната, която предлагаше великолепна гледка към моста „Джордж Вашингтон“, който украсяваше реката като огърлица от блестящи скъпоценни камъни, увиснали в космоса.
— Разбрах, че пиете скоч — каза тя.
— Нещо по-леко ще ми се отрази по-добре — отвърнах и седнах на меко кожено канапе с цвят на мед.
— Вино?
Отговорих, че нямам нищо против, и тя изчезна в кухнята, за да налее две чаши студено шардоне. Франсис Пен беше облечена в черни джинси и сив вълнен пуловер с навити ръкави. За първи път забелязах какви ужасни белези има по ръцете й.
— Това е от буйните ми младежки години — каза тя, когато видя, че я гледам. — Возех се на мотор, голяма част от който остана размазана на пътя.
— Ние наричаме моторите „машини за самоубийци“ — казах.
— Беше на приятеля ми. Аз бях на седемнадесет години, а той на двайсет.
— Какво стана с него?
— Хлъзна се в насрещното движение и го смачкаха — отвърна тя със спокойния тон на човек, който много пъти е говорил за загубата си. — Тогава започнах да се интересувам от полицейската работа — добави тя и отпи от виното си. — Не ме питай за връзката, защото дори не съм сигурна, че такава съществува.
— Понякога човек, докоснат от трагедията, започва да я изучава.
— Това ли е твоето обяснение?
Франсис Пен ме наблюдаваше внимателно с очи, които не пропускаха нищо, а разкриваха още по-малко.
— Баща ми умря, когато бях на дванайсет години — отговорих простичко.
— Къде стана това?
— В Маями. Притежаваше малка бакалничка, която впоследствие майка ми пое, защото той боледува с години, преди да умре.
— Ако майка ти, така да се каже, е ръководела магазина, кой тогава се е занимавал с домакинството, докато баща ти е боледувал?
— Май че аз.
— И аз така си помислих. Сигурно можех да ти го кажа, преди да промълвиш и дума. Също така предполагам, че си най-голямото дете в семейството, нямаш братя и винаги си била прекалено амбициозна личност, която не може да понесе провал.
Слушах внимателно.
— Следователно сърдечните връзки са слабата ти страна, защото не можеш да имаш добра връзка, ако си прекалено амбициозен. Не можеш да спечелиш любов или да те повишат в щастлива съпруга. А ако някой, когото обичаш, има проблем, смяташ, че е трябвало ти да го предотвратиш и определено да го решиш.
— Защо реши да ме анализираш? — попитах направо, но не отбранително, а по-скоро впечатлена.
— Твоята история е и моя. Има много жени като нас. И все пак изглежда, че никога не успяваме да се съберем. Забелязвала ли си го някога?
— Забелязвам го непрекъснато — отговорих.
— Е, аз всъщност не те поканих тук, за да те разпитвам — каза тя и остави виното си. — Но ще те излъжа, ако кажа, че не съм искала да имаме възможност да се опознаем по-добре.
— Благодаря ти, Франсис — казах трогната. — Радвам се, че се чувстваш по този начин.
— Извини ме за минута.
Тя стана и се върна в кухнята. Чух вратата на хладилника да се затваря, шуртене на вода и хлопане на тенджери и тигани. Тя се върна след секунда с бутилка шардоне, сложена в кофичка с лед, и я постави на стъклената масичка за кафе.
— Хлябът е във фурната, аспержите в тенджерата. Остава само да се задушат скаридите — съобщи тя и седна.
— Франсис — казах, — от колко време отделът ти е свързан с КАИН?
— Само от няколко месеца — отговори тя. — Бяхме сред първите отдели в страната, които се свързаха с него.
— Ами полицейският участък в Ню Йорк?
— И те скоро ще го направят. Транспортната полиция има по-модерна компютърна система и страхотен екип програмисти и аналитици. Затова се свързахме доста рано.
— Благодарение на теб.
Тя се усмихна.
Аз продължих:
— Знам, че полицейският участък на Ричмънд е свързан. Също и тези в Чикаго, Далас, Шарлът, щатската полиция на Вирджиния и британската транспортна полиция. А и доста други отдели в страната и чужбина са в процес на свързване.
— Какво имаш наум? — запита Франсис.
— Разкажи ми какво стана, когато тялото на неидентифицираната жена, която смятаме, че е убита от Голт, бе намерено на Бъдни вечер? Как така се намеси КАИН?
— Тялото бе открито в Сентръл Парк рано сутринта и аз, разбира се, научих веднага за това. Както вече споменах, почеркът на престъплението ми се стори познат, затова въведох подробностите в КАИН, за да видя какъв отговор ще ми даде. Това стана някъде късно следобед.