— И какво получи?
— Адски бързо КАИН се обади на нашия ПЗЖП терминал с молба за допълнителна информация.
— Спомняш ли си точно какъв вид информация?
Тя се замисли за момент.
— Ами хайде да видим. Интересуваше се от обезобразяването. Искаше да знае от кои части на тялото е била изрязана кожата и какъв вид режещ инструмент е бил използван. Интересуваше се дали е имало сексуално нападение и ако е имало такова, дали контактът е бил орален, вагинален, анален или някакъв друг вид. Ние не знаехме абсолютно всичко, тъй като аутопсията все още не бе извършена. Все пак успяхме да се сдобием с известна информация, като се обадихме в моргата.
— Някакви други въпроси? — попитах. — КАИН запита ли те нещо, което да ти се стори странно или неподходящо?
— Не мога да се сетя — отвърна тя и ме изгледа любопитно.
— Случвало ли се е някога КАИН да изпрати до транспортната полиция съобщения, които да ти се сторят необичайни или объркващи?
Франсис отново се замисли.
— Откак през ноември осъществихме връзка с КАИН, сме вкарали не повече от двайсетина случая. Изнасилвания, нападения, убийства, които смятах, че може да са от значение за ПЗЖП, тъй като обстоятелствата бяха необичайни или пък жертвите не бяха идентифицирани. А единствените съобщения, получени от КАИН, доколкото знам, са били само молби за допълнителна информация. Нямаше нищо спешно, докато не стана това убийство в Сентръл Парк. Тогава КАИН ни изпрати съобщение да очакваме спешна кореспонденция, защото системата получила някакъв резултат.
— Ако получиш някакви съобщения, които ти се виждат необикновени, моля те, свържи се незабавно с Бентън Уесли.
— Имаш ли нещо против да ми кажеш какво точно търсиш?
— През октомври бе проникнато в АИП. Някой нахлу там в три часа сутринта, а обстоятелствата подсказват, че е възможно Голт да стои зад това.
— Голт? — Франсис Пен изглеждаше объркана. — Как може да е станало?
— Оказа се, че един от системните аналитици е свързан с шпионски магазин в Северна Вирджиния, посещаван често от Голт. Знаем, че аналитикът — една жена е участвала във взлома, и се опасяваме, че Голт я е накарал да го извърши.
— Защо?
— Какво би му харесало повече от това да проникне в КАИН и да има на свое разположение информация, съдържаща подробностите за най-зловещите престъпления, извършени по света?
— Няма ли някакъв начин той да бъде държан вън от системата? — запита Франсис. — Да се затегне охраната, така че да не е възможно за него или за някой друг да проникне в нея?
— Смятахме, че е направено — отговорих. — Всъщност племенницата ми, която е техният главен програмист, беше сигурна, че системата е обезопасена.
— О, да. Струва ми се, че съм чувала за племенницата ти. Всъщност тя е създателят на КАИН.
— Тя винаги е била невероятно талантлива по отношение на компютрите, а и предпочита да е около тях вместо с други хора.
— Не мога да кажа, че я обвинявам. Как се казва?
— Луси.
— И на колко години е?
— Двайсет и една.
Франсис стана от канапето.
— Е, възможно е просто някоя елементарна грешка да е причината за всички тези странни съобщения, за които говориш. Или вирус. А Луси ще открие какво е то.
— Да се надяваме.
— Вземи си виното и ела да ми правиш компания в кухнята — предложи Франсис.
Но не успяхме да стигнем дотам, тъй като телефонът звънна. Франсис Пен вдигна слушалката и видях как доброто настроение напуска лицето й.
— Къде? — тихо запита тя.
Познавах този тон прекалено добре. Познах и замръзналия поглед.
Вече отварях гардероба и вадех палтото си, когато тя каза:
— Веднага идвам.
Снегът се носеше като пепел из въздуха, когато стигнахме до станцията на метрото на Второ авеню в мизерната част на Долен Манхатън, позната като „Бауъри“.
Виеше вятър, а сините и червени светлини пулсираха зловещо, като че ли нощта бе наранена. Стълбите, водещи към онази дяволска дупка, бяха заградени с кордон. Бездомниците бяха изкарани навън, пътниците — отклонени към други станции, а колите с репортерски екипи пристигаха една след друга, тъй като полицай от транспортната полиция, от отдела, отговарящ за скитниците, бе мъртъв.
Името му бе Джими Давила. Двадесет и седем годишен. Беше ченге от една година.
— По-добре ще е да нахлузите това — каза полицай с пребледняло, разгневено лице и ми подаде светлоотразителна жилетка и хирургическа маска и ръкавици.