Полицаите вадеха фенери и още жилетки от задната част на камионетката си. Няколко полицаи с пушки в ръце и напрегнати погледи профучаха покрай мен надолу по стълбите. Напрежението беше осезаемо. То пулсираше из въздуха като биенето на сърце. Гласовете на легионите, пристигнали, за да помогнат на застреляния си другар, се сливаха с тътренето на крака и странни разговори по радиостанциите. Някъде в далечината зави сирена.
Франсис Пен ми подаде мощен фенер и тръгнахме надолу. Придружаваха ни четирима полицаи, които изглеждаха огромни в бронираните си жилетки, покрити със светлоотразителни жилетки. Покрай нас профуча влак и стоманените релси проблеснаха. Тръгнахме предпазливо по тясната пътечка, която ни поведе към мрачни катакомби, пълни с флакони от крек8, спринцовки, боклуци и мръсотии. Фенерите осветиха скитнически лагери, направени върху дървени палети, поставени на сантиметри от релсите. Въздухът миришеше отвратително на урина и изпражнения.
Под улиците на Манхатън има четиридесет и осем акра тунели, където в края на осемдесетте години живееха около пет хиляди бездомници. Сега броят им беше намалял значително, но присъствието им все още се усещаше в мърлявите одеяла, отрупани с обувки, дрехи и различни дреболии.
Грозни препарирани животни и космати насекоми-играчки бяха окачени по стените като амулети. Скитниците, повечето от които бяха познати на отдела, отговорен за бездомните, по име, бяха изчезнали като сенки от подземния си свят. Изключение правеше само Фреди, който бе събуден от дълбок наркотичен сън. Той седеше увит във войнишко одеяло и се оглеждаше замаяно.
— Хей, Фреди, ставай.
Лъчът на фенера освети лицето му.
Фреди вдигна превързаната си ръка към очите си и се намръщи на светлинките, които нарушаваха тъмнината на тунела му.
— Хайде, ставай. Какво е станало с ръката ти?
— Премръзна — промърмори той и се надигна.
— Трябва да се грижиш за себе си. Знаеш, че не можеш да останеш тук. Трябва да те изведем. Искаш ли да отидеш в приюта?
— Не, човече.
— Фреди — продължи полицаят със силен глас. — Знаеш ли какво е станало тук? Чу ли за полицай Давила?
— Не знам нищо.
Фреди се олюля, но успя да се задържи прав и се намръщи на светлината.
— Знам, че познаваш Давила. Наричаш го Джимбо.
— А, Джимбо. Той е добре.
— Не, страхувам се, че не е добре, Фреди. Бил е застрелян тук тази нощ. Някой е прострелял Джимбо и той е мъртъв.
Жълтите очи на Фреди се разшириха.
— О, не, човече.
Той започна да се оглежда из тунела, като че ли убиецът все още можеше да е някъде наоколо и да ни наблюдава. Не можех да го обвинявам за страха му.
— Фреди, видя ли тази нощ тук да влиза човек, когото не познаваш? Виждал ли си тук някой, който може да направи нещо такова?
— Не, не съм виждал нищо — отговори Фреди, като не успя да запази равновесие и се облегна на бетона, за да не падне. — Не съм виждал никого и нищо, кълна се.
Друг влак изскочи от тъмнината и профуча по южните релси. Фреди бе отведен, а ние продължихме напред, като прескачахме релсите и гризачите, които се ровеха из боклука. Благодарих на Бога, че бях обута с ботуши. Вървяхме най-малко десет минути, лицето ми се потеше под маската, а аз все повече губех ориентация. Не можех да определя дали ярките светлини в далечината бяха полицейски фенери или идващи влакове.
— Добре, сега трябва да прескочим третата релса — каза Франсис Пен и застана до мен.
— Колко път имаме още? — попитах.
— Ето тук долу, където са светлините. Сега трябва да прескочим. Направи го странично, стъпка по стъпка и внимавай да не докоснеш релсата.
— Да, ако не искате да получите най-страхотния шок в живота си — обади се един от полицаите.
— Шестстотин волта — добави друг със същия сериозен тон.
Последвахме релсите навътре в тунела. Таванът ставаше все по-нисък. Някои от мъжете трябваше да се наведат, когато преминахме под арката. От другата страна криминолозите прочистваха района, докато съдебният лекар, защитен с ръкавици и качулка, преглеждаше трупа. Светеха прожектори и спринцовки, игли и кръв проблясваха зловещо на светлината.
Полицай Давила лежеше по гръб. Зимното му яке бе разкопчано и откриваше противокуршумната жилетка под морскосиния униформен пуловер. Беше прострелян между очите с тридесет и осем калибровия пистолет, който лежеше върху гърдите му.