— В това положение ли беше намерен? — попитах, като се приближих.
— Точно така — отговори един от детективите.
— Якето му е било разкопчано, а пистолетът е лежал върху него?
— Абсолютно.
Лицето на детектива беше зачервено и изпотено и той не желаеше да срещне погледа ми.
Съдебният лекар вдигна очи. Не можех да различа лицето под найлоновата качулка.
— Не можем да изключим самоубийството — каза тя.
Наведох се и насочих лъча на фенера към лицето на мъртвия. Очите му бяха отворени, главата леко извита надясно. Кръвта под него беше яркочервена и започваше да се сгъстява. Полицаят беше нисък, с мускулест врат и слабо лице, като човек в идеална физическа форма. Лъчът ми се насочи към ръцете му, които бяха голи. Клекнах, за да го огледам по-добре.
— Не виждам следи от барут — казах.
— Невинаги се виждат — отвърна лекарката.
— Раната в челото му не е от упор и изглежда леко под ъгъл.
— Това може да се очаква, ако се е прострелял сам — отговори тя.
— Наклонена е надолу. Не бих очаквала подобно нещо — възразих. — А и как пистолетът му се е озовал така спретнато върху гърдите?
— Може някой от скитниците тук да го е сложил.
Започвах да се ядосвам.
— Защо?
— Възможно е някой да го е взел, а после да е размислил. Затова го е поставил по този начин.
— Трябва да опаковаме ръцете му — казах.
— Всяко нещо с времето си.
— Не е ли носил ръкавици? — запитах, като се намръщих от ярката светлина. — Тук е адски студено.
— Не сме приключили с проверката на джобовете му, госпожо — каза лекарката.
Тя беше млада и упорита, от онзи тип лекари, които са в състояние да се мотаят с една елементарна аутопсия половин ден.
— Как се казвате? — обърнах се към нея.
— Аз съм доктор Джоунс. И ще ви помоля да се отдръпнете, госпожо. Ние тук се опитваме да запазим следите на местопрестъплението и ще е най-добре да не докосвате нищо — каза тя и вдигна термометъра.
— Доктор Джоунс — изпревари ме Франсис Пен. — Това е доктор Кей Скарпета, главният съдебен лекар на Вирджиния и консултант патолог на ФБР. Тя е доста добре запозната със запазването на следи.
Доктор Джоунс вдигна поглед и долових изненадата в очите й. Усетих, че е доста засрамена, тъй като й беше нужно дълго време, за да отчете данните от термометъра.
Наведох се по-близо към тялото и огледах лявата страна на главата му.
— Лявото му ухо е разкъсано — отбелязах.
— Вероятно е станало, когато е паднал — отвърна доктор Джоунс.
Огледах околностите. Намирахме се на платформа от гладък бетон. Нямаше релси, в които да се удариш. Осветих с фенера си бетонните стени и парапети, търсейки кръв по тях там, където Давила можеше да се е ударил.
Клекнах до тялото и огледах по-внимателно нараненото ухо и зачервения район под него. Започнах да различавам заплетени шарки с малки дупчици между тях, очевидно отпечатък от някаква подметка. Под ухото му се виждаше извита следа, оставена от ръба на ток. Изправих се. По лицето ми се стичаше пот. Всички ме наблюдаваха любопитно, докато оглеждах тъмния коридор и светлинката в него, която приближаваше към нас.
— Бил е ритнат странично в главата — казах.
— Не знаете дали не си е ударил главата — упорито каза доктор Джоунс.
Приковах очи в нея.
— Знам — уверих я.
— Откъде да знаем дали не е бил стъпкан? — попита един от полицаите.
— Нараняванията му говорят за друго — отговорих. — Хората обикновено тъпчат някого повече от веднъж, а и в други части на тялото. Също така бих очаквала да има рани по другата страна на лицето му, която трябва да е лежала на бетона, докато са го стъпквали.
Още един влак профуча край нас със скърцане. В далечината проблясваха светлини, а фигурите, прикрепени към тях, изглеждаха като сенки със слаби гласове.
— Бил е зашеметен с ритник, а после застрелян със собствения му пистолет — казах.
— Трябва да го закараме в моргата — каза съдебната лекарка.
Очите на Франсис Пен бяха широко отворени, лицето й тревожно и гневно.
— Той е бил, нали? — каза тя, когато тръгнахме.
— И преди е ритал хора — отвърнах.
— Но защо? Той има пистолет „Глок“. Защо не е използвал собственото си оръжие?
— Най-ужасното нещо, което може да се случи на едно ченге, е да го застрелят със собствения му пистолет — отговорих.