Други означаваше Кари Гретхен, която преди беше колега програмист и интимна приятелка на Луси. Кари освен това познаваше Голт и бе отговорна за взлома в АИП. Луси не искаше да говори за нея и избягваше да споменава името й.
— Има ли възможност вирусът да е прикрепен само към програми, които Кари е писала? — запитах.
Изражението на Луси не се промени.
— Може да е прикрепен към някоя от програмите, които не съм писала. Но също така може да е и в моя. Не знам. Търся. Може да отнеме доста време.
Телефонът звънна.
— Това вероятно е Джен — каза Луси, като стана и отиде в кухнята.
Погледнах си часовника. След половин час трябваше да съм долу в отдела. Луси постави ръка върху слушалката.
— Имаш ли нещо против Джен да се отбие тук? Ще ходим да тичаме.
— Нямам абсолютно нищо против — отговорих.
— Тя пита дали не искаш да потичаш с нас.
Усмихнах се и поклатих глава. Не можех да издържам на темпото на Луси, дори ако тя пушеше по два пакета на ден, а пък Джанет можеше да мине за професионална атлетка. Те двете ме караха да се чувствам невероятна стара и изморена.
— Искаш ли нещо за пиене? — запита Луси, като затвори телефона и отвори хладилника.
— Какво предлагаш?
Наблюдавах как тънкото й тяло се наведе с лекота. Едната й ръка държеше вратата отворена, а другата прехвърляше кутиите по рафтовете.
— Диетично пепси, „Зима“, „Гетърейд“ и „Перие“10.
— „Зима“?
— Не си ли го пробвала?
— Не пия бира.
— Не е бира. Ще ти хареса.
— Не знаех, че тук има румсървис — казах усмихнато.
— Аз донесох повечето неща.
— Ще пия едно „Перие“.
Луси се приближи към мен с напитките.
— Няма ли някакви антивирусни програми? — запитах.
— Антивирусните програми могат да открият само вируси като „Петък тринайсети“, „Малтийската амеба“, „Каменния вирус“, „Микеланджело“. Това, с което си имаме работа, е създадено специално за КАИН. Вътрешна работа. И за него няма антивирусна програма, освен ако аз не напиша такава.
— Което ти не можеш да направиш, докато не откриеш вируса.
Луси отпи голяма глътка „Гетърейд“.
— Луси, трябва ли КАИН да бъде изключен?
Тя стана.
— Чакай да проверя какво става с Джен. Тя не може да влезе през външните врати, а се съмнявам, че ще я чуем, ако почука.
Аз също станах и занесох чантите си в спалнята, която беше съвсем семпло украсена и с прост чамов гардероб. През прозорците имах чудесна гледка към заснежените полета, предаващи се в безкрайните гори. Слънцето беше ярко и напомняше за пролетта. Съжалявах, че нямам време да се изкъпя. Исках да отмия Ню Йорк от себе си.
— Лельо Кей? Тръгваме — извика Луси, докато си миех зъбите.
Бързо изплакнах устата си и се върнах във всекидневната. Луси стоеше нетърпеливо до вратата. Приятелката й бе вдигнала крак на стола и завързваше връзката на маратонката си.
— Добър ден, доктор Скарпета — каза Джанет и бързо се изправи. — Надявам се, нямате нищо против, че се отбих. Не искам да ви притеснявам.
Въпреки усилията ми да я предразположа, тя винаги се държеше като редник, стреснат от влизането на Патън11. Джанет беше от младите агенти и за първи път я бях забелязала миналия месец, когато изнасях лекции тук. Спомних си, че тогава показвах диапозитиви със случаи на насилствена смърт и говорех как трябва да опазваме уликите по местопрестъпленията. Тя седеше в задната част на залата и ме наблюдаваше внимателно. Въпреки затъмненото осветление, усещах, че тя ме разучава. Стори ми се странно, че не говореше с никого по време на почивките. Просто изчезваше някъде долу.
По-късно научих, че е приятелка на Луси. Вероятно този факт, съчетан със свенливостта й, обясняваше държането й към мен. Тя имаше чудесна фигура, поддържана от прекараните в спортната зала часове, дълга до раменете руса коса и сини, почти виолетови очи. Ако всичко вървеше добре, щеше да завърши академията след по-малко от два месеца.
— Доктор Скарпета, ако някога пожелаете да потичате с нас, винаги сте добре дошла — учтиво повтори поканата си Джанет.
— Много сте любезна — усмихнах се. — Поласкана съм от мнението ви, че бих могла да извърша такъв подвиг.
— Разбира се, че можете.
— Не, не може — намеси се Луси, като допи „Гетърейд“-а си и остави празната бутилка на плота. — Тя мрази тичането. През цялото време, докато го прави, из главата й се въртят черни мисли.