Те излязоха, а аз се върнах в банята, измих си лицето и се вгледах в огледалото. Русата ми коса изглеждаше по-сива, отколкото бе сутринта, а и прическата ми се бе развалила. Не носех грим и лицето ми имаше вид, като че ли току-що са го извадили от пералнята и трябва да бъде изгладено. Луси и Джанет имаха безукорен вид, стегнати и блестящи, като че ли природата си доставяше радост, когато извайваше и излъскваше само младите. Измих си зъбите отново и това ме накара да се сетя за Джейн.
Отделът на Бентън Уесли бе сменял името си много пъти. Сега беше част от ЕСЗ. Но все още бе разположен на двайсет метра под академията, в помещения без прозорци, които в миналото бяха представлявали противоатомното скривалище на Хувър. Открих Уесли в кабинета му. Говореше по телефона. Той хвърли поглед към мен, докато прелистваше страниците в дебела папка.
Пред него бяха разпръснати снимки от някакъв случай, който нямаше нищо общо с Голт. Тук жертвата бе мъж, наръган и порязан 122 пъти. Беше удушен и проснат върху леглото в мотелска стая във Флорида.
— Това престъпление има подпис. Да, прекаляването с наръгванията и необичайното завързване — каза Уесли. — Точно така. По една примка около всяка китка, сложени като белезници.
Седнах. Уесли беше с очила и си личеше, че е прокарвал пръсти през косата си. Изглеждаше уморен. Очите ми се спряха върху маслените картини по стените и книгите с автографи по рафтовете. Често хора, които пишеха романи и сценарии, се обръщаха към него, но той не парадираше с познанствата си със знаменитости. Според мен го намираше за неудобно и безвкусно. Смятах, че не би говорил с никой от тях, ако решението зависеше изцяло от него.
— Да, доста кърваво нападение, най-меко казано. А и другите бяха такива. Става дума за желание за надмощие, за ритуал, мотивиран от ярост.
Забелязах, че на бюрото му лежаха няколко светлосини ръководства на ФБР, съставени от АИП. Едно от тях бе ръководство с инструкции за използването на КАИН, при чието написване бе помогнала Луси. Някои от страниците бяха маркирани с кламери. Зачудих се дали тя ги е маркирала или той. Интуицията ми отговори на въпроса и сърцето ми се сви. Винаги когато Луси имаше неприятности, аз имах болки в сърцето.
— Това е заплашило чувството му за надмощие — продължи Уесли и ме погледна. — Да, реакцията е гняв. Винаги е така при хора като него.
Вратовръзката му беше черна с бледи златисти райета, а ризата както винаги — бяла и колосана. Носеше ръкавели с емблемата на Министерството на правосъдието, халката си и скромния златен часовник с черна кожена каишка, който Кони му бе подарила за двайсет и пет годишнината от сватбата им. И той, и жена му произхождаха от богати семейства и живееха доста добре.
Уесли затвори телефона и свали очилата си.
— Какъв е проблемът? — запитах.
Мразех начина, по който пулсът ми се ускоряваше, когато го погледнех.
Той събра снимките и ги пъхна в кафяв плик.
— Нова жертва във Флорида.
— Отново в района на Орландо ли?
— Да. Ще ти предоставя докладите веднага щом ги получим.
Кимнах и смених темата. Заговорих за Голт.
— Предполагам знаеш какво се случи в Ню Йорк — казах.
— Пейджърът.
Отново кимнах.
— Страхувам се, че знам — намръщи се Уесли. — Той ни дразни, показва ни презрението си. Играе си, но игрите му стават все по-зловещи.
— Много по-зловещи. Но не би трябвало да се фокусираме само върху него.
Той ме заслуша внимателно. Очите му бяха приковани в моите, ръцете — скръстени върху папката с убития мъж, когото бе обсъждал по телефона.
— Доста лесно би било да се вторачим до такава степен в Голт, че да не можем да се справим със случаите. Например много важно е да идентифицираме жената, убита в Сентръл Парк.
— Според мен всички мислят, че това е важно, Кей.
— Само казват така — отвърнах и започнах да се ядосвам. — Но в действителност ченгетата и Бюрото искат да пипнат Голт и не дават приоритет на установяването на самоличността на бездомната жена. За тях тя е просто още една бедна, безименна личност, която затворниците ще погребат в гробището за скитници.
— Очевидно обаче за теб това е от първостепенна важност.
— Абсолютно.
— Защо?
— Смятам, че тя би могла да ни съобщи още нещо.
— За Голт?
— Да.