Уесли се протегна към кафето си и погледна към мен.
— Аз определено не съм експерт по отношение на компютрите. Но има нещо, което трябва да видиш.
Той отвори една папка и извади лист хартия. Подаде ми го. Беше компютърна разпечатка.
— Това е страница от контролния дневник на КАИН. В нея е отразено точното време, в което бе изпратено последното съобщение до терминала на ПЗЖП в отдела за връзки в транспортната полиция — каза Уесли. — Забелязваш ли нещо необичайно?
Сетих се за разпечатката, която Луси ми бе показала, за зловещото съобщение за мъртвите ченгета. В продължение на около минута разглеждах данните, датите и часовете, преди да осъзная проблема. Почувствах страх.
Кодът, използван от Луси при работа с компютъра, не бе от обичайните, по-точно не се състоеше от инициала на малкото й име и първите седем букви от фамилията й. Вместо това се бе нарекла „ЛУСИРЕЧ“, а според този контролен дневник тя бе записана като основния потребител по времето, когато КАИН бе изпратил съобщението до Ню Йорк.
— Разпита ли я за това? — запитах.
— Разпитвали са я, но тя не се е разтревожила, защото, както можеш да видиш от разпечатката, тя влиза и излиза от системата по цял ден, понякога и след работно време.
— Тя е доста разтревожена. Не ми пука какво ти е казала, Бентън. Луси чувства, че е преместена на обезопасения етаж, за да могат да я наблюдават.
— Да, наблюдават я.
— Фактът, че е вписана в компютъра по времето, когато съобщението е пристигнало в Ню Йорк, не означава, че тя го е изпратила — настоях.
— Разбирам. Нищо друго в контролния дневник не доказва, че тя е изпратила съобщението. Всъщност нищо не показва, че въобще някой го е изпращал.
— Кой насочи вниманието ти към това? — запитах тогава, защото знаех, че Уесли не прави рутинни проверки на контролния дневник.
— Бърджис.
— Значи някой от АИП първо се е обърнал към него.
— Очевидно.
— Все още там има хора, които не се доверяват на Луси заради това, което се случи миналата есен.
Уесли ме погледна сериозно.
— Не мога да направя нищо по въпроса, Кей. Тя трябва сама да докаже себе си. Ние не можем да свършим работата вместо нея. Ти също не можеш.
— Не се опитвам да направя нищо вместо нея — казах разгорещено. — Искам само справедливост. Не е редно Луси да бъде обвинявана за вируса в КАИН. Не го е вкарала тя. Луси само се опитва да се справи с положението и честно казано, ако тя не успее, не мисля, че въобще някой ще може да ни помогне. Цялата система ще се провали.
Уесли взе чашата с кафе, но си промени решението и я остави на масата.
— И не вярвам, че е настанена на обезопасения етаж, защото някои хора смятат, че тя саботира КАИН. Ако ти наистина мислеше така, щеше просто да я изпратиш у дома. Последното нещо, които би направил, е да я задържиш тук.
— Не е задължително — отвърна той, но не успя да ме заблуди.
— Кажи ми истината.
Уесли мислеше напрегнато и очевидно търсеше начин да се измъкне.
— Ти си уредил настаняването на Луси на обезопасения етаж, нали? — продължих. — А не Бърджис. И не е заради времето в контролния дневник, който ми показа. Това е нескопосана лъжа.
— За някои хора не е — отвърна той. — Някой вдигна аларма и поиска да се отървем от Луси. Аз отказах, като обясних, че първо трябва да я наблюдаваме.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че Луси е вирусът? — запитах невярващо.
— Не — отговори той и се облегна на стола си. — Смятам, че Голт е вирусът. И искам Луси да ни помогне да го открием.
Изгледах го втрещено, като че ли току-що бе извадил пистолет и бе стрелял във въздуха.
— Не — отвърнах разпалено.
— Кей, изслушай ме…
— В никакъв случай. Остави я настрани от това. Тя не е агент на ФБР.
— Реагираш прекалено остро…
Не го оставих да говори.
— Тя е студентка, за бога. Няма нищо общо… — Гласът ми се разтрепери. — Познавам я. Тя ще се опита да се свърже с него. Не разбираш ли? — изгледах го свирепо. — Не я познаваш, Бентън!
— Мисля, че я познавам.
— Няма да ти позволя да я използваш по този начин.
— Почакай да ти обясня.
— Трябва да изключите КАИН — казах.
— Не мога да направя подобно нещо. Това е единствената следа, която Голт оставя. — Уесли замълча за момент, притеснен от гневния ми поглед, после продължи: — Рискуваме живота на много хора. Голт не е приключил с убийствата.