Луси замълча.
— Защо първо не се видим сами двете? — предложих.
— Тук ли?
— Да. Няма да има проблем, стига да ме вкараш през всички онези скенери, заключени врати, рентгенови апарати и ракети с насочено действие.
— Ще трябва да се обадя на главната прокурорка. Тя мрази да я търся в дома й.
— Идвам.
Апаратурата за инженерни проучвания се състоеше от три малки сгради, заобиколени от дървета. Човек не можеше да влезе на паркинга й, без да спре при будката на охраната, която се намираше на по-малко от трийсет метра от онази на входа на академията. АИП бе най-секретният отдел на ФБР. Служителите му трябваше да сканират отпечатъците от пръстите си в биометрични ключалки, преди плексигласовите врати да ги пуснат вътре. Луси ме чакаше отпред. Беше почти осем часа вечерта.
— Здрасти — каза тя.
— На паркинга има поне десетина коли — казах. — Хората тук винаги ли работят до толкова късно?
— Идват и си отиват по всяко време. Всъщност през по-голямата част от времето въобще не ги виждам.
Минахме през широкото пространство с бежов мокет и стени, покрай затворени врати, водещи към лаборатории, където учени и инженери работеха по проекти, които не можеха да обсъждат. Имах само смътна представа какво става тук, като се изключи работата на Луси с КАИН. Но знаех, че целта е да се обогати технически всяка работа, която един специален агент може да върши, независимо дали е наблюдение, стрелба, скок от хеликоптер, или използване на роботи при нападения. За Голт проникването тук бе все едно да му разрешат да се мотае свободно из НАСА или из някоя атомна централа.
— Бентън ми разказа за снимката, която е била в бюрото ти — съобщих на Луси, когато се качихме в асансьора.
Тя натисна бутона за втория етаж.
— Голт вече знае как изглеждаш, ако това е, което те тревожи. Виждал те е преди поне два пъти.
— Да, но не ми харесва мисълта, че знае как изглеждаш ти — казах сериозно.
— Смяташ, че снимката е у него.
Влязохме в сив лабиринт с малки стаички с бюра, компютри, принтери и купчини хартия. Самият КАИН се намираше зад стъкло в обширно пространство с климатична инсталация, изпълнено с монитори, модеми и километри кабели, скрити под повдигнатия под.
— Трябва да проверя нещо — каза Луси, като сканира отпечатъците си, за да отвори вратата към КАИН.
Последвах я в хладното помещение, където се чуваше жуженето на невидими дейности, извършващи се с невероятна скорост. Светлинките от модемите мигаха в червено и зелено, на осемнадесетинчовия екран бе изписано КАИН с големи ярки букви, които бяха извити като отпечатъците на човека, който току-що ги бе сканирал.
— Снимката е била в плика заедно с картата от „Американ експрес“, която в момента очевидно е в него — казах. — Логиката подсказва, че и снимката е у него.
— Може да е в друг човек — отвърна Луси. Тя наблюдаваше напрегнато модемите, после хвърляше поглед върху времето на екрана и си записваше някакви бележки. — Зависи кой всъщност е преровил бюрото ми — допълни тя.
Винаги бяхме смятали, че Кари сама е проникнала тук и е взела всичко, което е искала. Сега обаче не бях толкова сигурна в това.
— Кари може да не е била сама — казах.
Луси не отговори.
— Всъщност смятам, че Голт не би устоял на възможността да влезе тук. Мисля, че е бил с нея.
— Това е адски рисковано, когато те търсят за убийство.
— Луси, адски рисковано е въобще да влезеш тук.
Тя продължи да си води бележки, докато цветовете на КАИН се сменяха на екрана, а светлинките проблясваха и угасваха. КАИН приличаше на космически октопод с пипала, които свързваха полицейските служби в страната и чужбина. Главата му бе изправена бежова кутия с множество бутони и процепи. Докато хладната струя от климатичната инсталация ни обливаше, почти се зачудих дали той разбира какво си говорим.
— Какво още може да е изчезнало от кабинета ти? — запитах. — Липсва ли друго?
Луси оглеждаше проблясващата лампа на един от модемите. Лицето й имаше озадачен вид. Тя вдигна поглед към мен.
— Трябва да идва от един от тези модеми.
— Кое? — запитах объркано.
Тя седна пред компютъра, натисна клавишите и надписът „КАИН“ изчезна. Луси започна да работи и да печата команди от UNIX, които бяха абсолютно неразбираеми за мен. После извади на екрана главното меню и влезе в контролния дневник.
— Напоследък идвам тук редовно и проверявам движението по модемите — каза тя, докато сканираше. — Освен ако този човек не се намира физически в сградата и не осъществява връзката по този начин, той би трябвало да подава информацията чрез модем.