— Ти си моя племенница. Голт вероятно знае това отдавна.
— Но освен това ме познават добре и в компютърния свят — възрази тя и ме погледна отбранително. — Доста хора са чували за мен. Не е задължително всичко да става заради теб.
— Бентън знае ли как си се запознала с Кари?
— Казах му преди доста време.
— А защо на мен не разказа?
— Не исках. Чувствам се достатъчно зле. Това е нещо лично — отговори Луси, без да погледне към мен. — Беше между господин Уесли и мен. А и най-важното — не съм направила нищо нередно.
— Значи този кафяв плик е изчезнал след взлома?
— Да.
— Защо някой би искал да го вземе?
— Тя би искала — горчиво каза Луси. — В него имаше писма, които тя ми бе писала.
— Опитвала ли е да се свърже с теб оттогава?
— Не — отговори тя рязко, сякаш мразеше Кари Гретхен.
— Хайде — казах с твърд майчински тон. — Да отидем и да намерим Марино.
Той беше в трапезарията, където аз реших да опитам една „Зима“, а Марино си поръча втора бира. Луси отиде да открие Джанет и ние с Марино имахме възможност да поговорим няколко минути.
— Не знам как понасяш тази гадост — каза той, загледан с отвращение в питието ми.
— И аз не знам, защото никога не съм я опитвала. — Отпих малка глътка. Всъщност питието беше доста приятно и му го казах. — Вероятно трябва да опиташ нещо, преди да го съдиш — добавих.
— Не пия педалска бира. И нямам нужда да опитвам сума ти неща, за да знам, че не стават за мен.
— Предполагам, че една от най-основните разлики между нас е, че аз не се тревожа непрекъснато дали хората ще ме помислят за обратна.
— Някои хора наистина мислят, че си такава — каза той.
Развеселих се.
— Е, със сигурност обаче никой не мисли същото за теб. Единственото нещо, което повечето хора биха помислили за теб, е, че си тесногръд фанатик.
Марино се прозя, без да закрие устата си. Пиеше бира направо от бутилката и пушеше. Под очите му имаше тъмни кръгове. Все още не ми бе доверявал интимни подробности за връзката си с Моли, но разпознах симптомите на любовно изтощение. Понякога Марино изглеждаше така, като че ли се е проявявал като полов атлет в продължение на седмици.
— Добре ли си? — попитах.
Той остави бутилката и се огледа. Трапезарията беше пълна с млади агенти и ченгета, които пиеха бира и ядяха пуканки, без да се смущават от оглушителния звук на телевизора.
— Скапан съм — отговори той разсеяно.
— Благодаря ти, че дойде да ме вземеш.
— Няма проблем, само ме сритай, ако тръгна да заспивам на волана — каза той. — Или пък може ти да шофираш. Бездруго в това, дето го пиеш, сигурно няма никакъв алкохол.
— Има достатъчно. Не възнамерявам да шофирам, а ако ти си толкова уморен, вероятно ще е по-добре да останем тук.
Марино стана, за да си вземе друга бира. Проследих го с поглед. Тази вечер щеше да е доста труден. Можех да усетя гръмотевичните му фронтове по-добре от всеки метеоролог.
— Получихме лабораторен доклад от Ню Йорк, който може да ти се стори интересен — каза той, когато се върна и седна. — Свързан с косата на Голт.
— Косъмът, намерен във фонтана? — запитах с интерес.
— Да. Но не знам научните детайли, които те интересуват, ясно ли е? Ти лично ще трябва да им се обадиш за тях. Важното е, че са намерили наркотици в косъма му. Казаха ми, че трябва да е пиел и взимал кокаин, за да може тази гадост да се появи в косата му.
— Намерили са кокаетилен — казах.
— Да, май това му беше името. Имало го по целия косъм, от корените до края. А това означавало, че трябва да е пил и да се е друсал доста време.
— Всъщност не можем да сме сигурни откога го прави — казах.
— Човекът, с когото говорих, ми каза, че става дума за около петмесечен растеж.
— Проверяването на косми с цел откриване на наркотици е спорен въпрос — обясних. — Не е сигурно дали някои от положителните резултати при пробите за кокаин не се дължат на външно замърсяване. Например димът в пушалните за крек се абсорбира от косата така, както и цигареният дим. Невинаги е лесно да различиш абсорбираното от погълнатото.
— Искаш да кажеш, че може да е бил замърсен — полюбопитства Марино.
— Да, възможно е. Но това не означава, че той самият не пие и не взима наркотици. Всъщност сигурно го прави. Кокаетиленът се преработва в черния дроб.
Марино замислено запали цигара.