Хищникът

— Ами това, че си боядисва косата през цялото време?

— Това също може да повлияе на резултатите от пробата — отговорих. — Някои оксидиращи агенти могат да унищожат част от наркотика.

— Оксидиращи агенти?

— Например кислородната вода.

— Значи е възможно част от онзи кокаетилен да е бил унищожен — отсъди Марино. — Което пък означава, че нивото на дрогата в кръвта му е било по-високо, отколкото изглежда.

— Възможно е.

— Трябва да има начин да се снабдява с дрога отнякъде — замисли се Марино.

— В Ню Йорк това никак не е трудно — напомних му.

— По дяволите, никъде вече не е трудно — изруга той с напрегнато лице.

— За какво мислиш? — попитах.

— Ще ти кажа какво мисля — започна той. — Тази история с наркотиците не звучи много добре за Джими Давила.

— Защо? Знаеш ли какви са токсикологичните му резултати?

— Отрицателни са — отговори той и замълча за момент. — Бени пропя. Твърди, че Давила търгувал — добави той.

— Смятам, че хората би трябвало по-добре да се вгледат в източника на тази клюка — казах. — Бени не ми направи впечатление на надеждна личност.

— Напълно съм съгласен с теб — каза Марино. — Но някои хора се опитват да изкарат Давила корумпирано ченге. Дори има слух, че искат да му прикачат убийството на Джейн.

— Това е лудост — възкликнах изненадана. — Абсолютно безумие.

— Помниш ли онази гадост по ръцете на Джейн, която проблясваше на специалното осветление?

— Да.

— Кокаин.

— А токсикологичните й резултати?

— Отрицателни. А това е странно — каза Марино безпомощно. — Но другото, което Бени твърди в момента, е, че Давила му е дал раницата.

— О, я стига — прекъснах го раздразнено.

— Просто ти съобщавам.

— Косъмът във фонтана не беше на Давила.

— Не можем да докажем откога този косъм е във фонтана. А и не знаем дали принадлежи на Голт.

— Пробата с ДНК ще докаже, че е на Голт — казах убедено. — Освен това пистолетите на Давила бяха един с калибър .380 и един .38. А Джейн е била застреляна с „Глок“.

— Виж сега — каза Марино, като се наведе напред и облегна лакти на масата. — Не съм тук, за да споря с теб. Само ти казвам, че нещата не изглеждат добре. Нюйоркските политици искат този случай бързо да бъде приключен, а най-лесният начин е да го прикачат на мъртвец. И какво правят? Изкарват Давила мръсно копеле и никой не съжалява за него. На никой не му пука.

— А случилото се със самия Давила?

— Тъпата патоложка, която го е преглеждала на местопрестъплението, все още смята, че е възможно да се е самоубил.

Погледнах към Марино стреснато, като ли си беше загубил разсъдъка.

— Ритнал се е в главата, а после се е прострелял между очите?

— Стоял е прав, застрелял се със собствения си пистолет и когато паднал се ударил на цимента или нещо подобно.

— Реакцията му на нараняването показва, че първо е получил удара в главата — казах разгневено. — А и обясни ми, моля те, как, след като е умрял, е нагласил оръжието толкова грижливо върху гърдите си?

— Случаят не е твой, док — мрачно ме погледна Марино. — Това е основното. Ние с теб сме само гости. Бяхме поканени.

— Давила не се е самоубил. А доктор Хоровиц няма да позволи подобна дивотия да излезе от кабинета му.

— Може и да не позволи. Вероятно просто ще кажат, че Давила е бил мръсник, застрелян от друг търговец на наркотици. Джейн ще влезе в евтиния ковчег и ще потегли към гробището за скитници. Край на историята. Сентръл Парк и метрото отново са безопасни.

Сетих се за Франсис Пен и се почувствах неудобно. Разпитах Марино за нея.

— Не знам какво общо има тя с това — каза той. — Просто поговорих с някои от момчетата. Но тя е притисната. От една страна, не й се иска никой да мисли, че едно от ченгетата й е било корумпирано. От друга страна обаче, не й се иска обществото да мисли, че из метрото вилнее луд сериен убиец.

— Разбирам.

Помислих си за ужасното напрежение, което притискаше Франсис, тъй като нейният отдел бе отговорен за задачата да измъкне метрото от ръцете на престъпниците. Ню Йорк бе отделил десетки милиони долари за тази цел.

— Освен това — добави Марино — тялото на Джейн е било намерено от някакъв шибан репортер. А той бил невероятно досаден, поне от всичко, което чух. Искал да спечели Нобелова награда.

— Не е много вероятно — отвърнах раздразнено.