— Това се случи по-рано този месец. Може би преди три седмици — поясни той и се огледа наоколо.
— Кого е наел? — попитах.
— Антъни Джоунс — отвърна Тъкър и ме погледна.
Учудих се още повече и бях шокирана от това, което ми каза после.
— Човекът, който трябваше да бъде убит на Бъдни вечер, не беше Антъни Джоунс, а вие.
Останах безмълвна.
— Цялата история с отиването в онзи апартамент в „Уиткомб Корт“ е била с цел вашето отстраняване. Но когато шерифът минал през кухнята и излязъл на двора, двамата с Джоунс се скарали. Знаете какво стана после. — Той стана. — Сега шерифът също е мъртъв, а честно казано, вие сте късметлийка.
— Полковник Тъкър — казах.
Той застана до леглото ми.
— Знаехте ли за това, преди да се случи?
— Питате ме дали съм ясновидец? — каза той мрачно.
— Мисля, че знаете за какво говоря.
— Държахме ви под око. Но не знаехме, че трябва да бъдете убита на Бъдни вечер. Очевидно, ако знаехме, никога нямаше да допуснем да обикаляте из града и да раздавате одеяла. — Тъкър се загледа в пода и се замисли, преди да заговори отново. — Сигурна ли сте, че можете да напуснете болницата?
— Да.
— Къде възнамерявате да отидете тази вечер?
— Вкъщи.
Той поклати глава.
— И дума да не става. Не препоръчвам и местен хотел.
— Марино се съгласи да остане с мен.
— О, обзалагам се, че това означава безопасност — каза той сухо и отвори вратата. — Облечете се, доктор Скарпета. Трябва да посетим едно събрание.
Малко по-късно излязох от болничната стая. Посрещнаха ме вторачени погледи и само няколко души. Луси и Джанет стояха там с Марино, а Пол Тъкър беше сам, облечен с яке.
— Доктор Скарпета, вие ще се возите при мен — каза той, после кимна към Марино. — Ти ще ни следваш заедно с младите дами.
Тръгнахме по излъскания бял коридор към асансьорите и се отправихме надолу. Навсякъде имаше униформени полицаи, а когато стъклените врати се отвориха пред спешното отделение, трима от тях се появиха, за да ни придружат до колите ни. Марино и шефът бяха паркирали на определените за полицията места. Видях личната кола на Тъкър и почувствах нов спазъм в гърдите си. Той караше черно порше 911. Не беше ново, но изглеждаше в идеално състояние.
Марино също видя колата, но не проговори, докато отключваше шевролета си.
— Снощи бяхте ли на магистрала Юг 95? — запитах Тъкър веднага щом влязохме в колата му.
Той закопча колана си и запали двигателя.
— Защо ми задавате подобен въпрос? — учуди се той.
Не звучеше обиден, а само любопитен.
— Прибирах се у дома от Куантико и кола, подобна на вашата, караше плътно зад нас.
— Кой е „нас“?
— Бях с Марино.
— Разбирам — каза той, като излезе от паркинга и се отправи към управлението на полицията. — Били сте с Великия Дракон.
— Значи наистина сте били вие — казах, загледана в чистачките, които избутваха снега встрани.
Улиците бяха мокри. Усетих как колата поднася, когато Тъкър намали пред светофара.
— Снощи видях една лепенка със знамето на Конфедерацията — каза той. — И изразих възмущението си от нея.
— Пикапът с лепенката принадлежи на Марино.
— Не ми пука на кого принадлежи.
Погледнах към него.
— Исках да дам добър урок на капитана — изсмя се той.
— Винаги ли се държите така агресивно? — запитах. — Защото това е добър начин да накарате някого да ви застреля.
— Могат да опитат винаги когато поискат.
— Не ви препоръчвам да се закачате и да дразните селяндурите.
— Е, поне признавате, че е селяндур.
— Казах го съвсем общо.
— Вие сте интелигентна и фина жена, доктор Скарпета. Не мога да разбера какво намирате у него.
— Можете да намерите доста неща у него, стига да се вгледате.
— Той е расист, мрази хомосексуалистите и презира жените. Той е едно от най-невежите човешки същества, които съм срещал. Иска ми се само да беше нечий чужд проблем.
— Той не се доверява на никого и на нищо — казах. — Циничен е, но не без причина, сигурна съм.
Тъкър не отговори.
— Не го познавате — добавих.
— Не искам да го познавам. Бих искал просто да изчезне.
— Моля ви, не правете нещо толкова неразумно — с чувство казах аз. — Ще направите голяма грешка.
— Той е политически кошмар — каза шефът. — Въобще не трябваше да го слагат начело на Първи участък.