Голт беше нездраво бледен, а всяко ребро и кост се очертаваха ясно. Очевидно бе свалил доста килограми и бе изгубил мускулния си тонус. Сетих се за кокаина в косата му, която сега беше бяла. Той смени позата си и видях заоблените му гърди.
Очите ми се стрелнаха над масата. Забелязах как Луси се вцепени. Почувствах, че Марино ме наблюдава, докато Кари Гретхен се трудеше, за да докара клиента си до екстаз. Изглежда обаче, той бе доста друсан, защото каквото и да правеше Кари, шериф Браун не успяваше да го вдигне, за да получи това, което щеше да се окаже най-високата цена, плащана някога за подобно удоволствие. Луси смело не отместваше очи от телевизионния екран. Гледаше шокирана как бившата й любовница опитно обслужва шкембестия дрогиран мъж.
Краят изглеждаше предвидим. Кари щеше да извади пистолет и да го пречука. Но не стана така. След около петнадесет минути в спалнята на Браун се чуха стъпки и партньорът й влезе. Темпъл Голт беше облечен в черен костюм и също носеше ръкавици. Изглежда, и през ум не му минаваше, че всяко негово движение и примигване се запечатват от камерата. Той спря до леглото и се загледа. Браун лежеше със затворени очи. Не можех да определя дали е в съзнание.
— Времето свърши — нетърпеливо каза Голт.
Ледените му сини очи като че ли пронизваха екрана и гледаха право към залата за конференции. Не беше боядисал косата си. Все още бе морковеночервена, сресана гладко назад. Той разкопча сакото си и извади деветмилиметров „Глок“. После равнодушно се отправи към горната част на леглото.
Кари повдигна глава, когато Голт постави дулото на пистолета между очите на шерифа, и притисна ушите си с ръце. Стомахът ми се сви и стиснах юмруци. Голт натисна спусъка и пистолетът отскочи, като че ли ужасен от това, което бе извършил. Седяхме шокирани, докато спрат гърчовете и потръпванията на агонизиращия шериф. Кари се смъкна от леглото.
— О, по дяволите — каза Голт, като погледна към гърдите си. — Опръска ме.
Тя извади носна кърпичка от джоба на сакото му и попи врата и реверите му.
— Няма да личи. Добре е, че си облечен в черно.
— Иди облечи нещо — каза той, като че ли голотата й го отвращаваше.
Гласът му беше младежки и тих, почти кротък.
Той се върна до леглото и вдигна тъмните дрехи.
— Ами часовника му? — запита Кари и погледна надолу. — Това е „Ролекс“. Истински е, бебчо, и е златен. Гривната също е истинска.
Голт отвърна рязко:
— Иди се облечи.
— Не искам да се изцапам — каза тя.
Кари пусна окървавената кърпичка на пода, където по-късно бе намерена от полицията.
— Тогава донеси торбите — нареди той.
Голт остави дрехите на скрина и, изглежда, се заигра с тях, но ъгълът на камерата не ни позволяваше да видим какво точно прави. Кари се върна с чувалите.
Те се справиха с тялото на Браун по начин, който изглеждаше внимателен и добре планиран. Първо го облякоха в пижама, поради някаква причина, която ние не разбрахме. По горнището на пижамата се разля кръв, когато Голт нахлузи чувала върху главата на шерифа и я върза с връзка от маратонка, намерена в гардероба.
Те спуснаха тялото от леглото в черния чувал на пода. Голт държеше Браун под мишниците, а Кари — за глезените. Набутаха го вътре и закопчаха чувала. Видяхме как изнасят Ламънт Браун и ги чухме по стълбите. След минута Кари се върна, взе дрехите си и излезе. После спалнята остана празна.
Тъкър каза напрегнато:
— Със сигурност не можем да искаме по-добри доказателства. Ръкавиците от моргата ли са взети?
— Най-вероятно от откраднатия микробус — отговорих. — Във всяка кола държим по една кутия с ръкавици.
— Още не сме свършили — каза Марино.
Той започна да превърта лентата, прескачайки кадрите с празната спалня, докато внезапно се появи някаква фигура. Марино върна малко назад и фигурата бавно излезе заднишком от стаята.
Марино каза:
— Вижте какво става точно час и единадесет минути по-късно.
Той отново натисна копчето.
Кари Гретхен влезе в спалнята, облечена като Голт. Ако не беше бялата коса, можех да си помисля, че е той.
— Какво? Тя е облечена в неговия костюм? — изненадано възкликна Тъкър.