— Не — отговорих. — Запознавала съм се с нея, но последната ни среща беше доста враждебна. А и писмата не приличат на нещо, което Голт би направил. Никога не са изглеждали като негово дело.
— Тя би искала да те унищожи — спокойно каза Уесли. — Би искала да унищожи и Луси, и теб.
— Защо? — попита Джанет.
— Защото Кари Гретхен е психопат — отговори Уесли. — Тя и Голт са като близнаци. Интересно е, че са облечени еднакво, а и страхотно си приличат.
— Не разбирам това, което е направил с писмото — намеси се Тъкър. — Защо просто не го е поискал от Кари, вместо да го краде, без да й каже?
— Искаш да ти кажа как работи съзнанието на Голт — каза Уесли.
— Да, така е.
— Не знам.
— Но сигурно означава нещо.
— Да — потвърди Уесли.
— Какво? — настоя Тъкър.
— Означава, че според нея те двамата имат някаква връзка. Тя смята, че може да му има доверие, но греши. Също така означава, че впоследствие той ще я убие, ако може — допълни Уесли, докато Марино палеше лампите.
Всички се намръщиха от светлината. Погледнах към Луси, която не проговаряше, и усетих гнева й. Беше си сложила очилата, макар да нямаше нужда от тях, освен когато седеше пред компютъра.
— Ясно е, че наистина са отбор — каза Марино.
Джанет заговори отново:
— И кой е начело?
— Голт — отговори Марино. — Затова той държи пищова, а тя духа.
Тъкър бутна стола си назад.
— Все някъде са се запознали с Браун. Надали просто така са се появили в дома му.
— Той би ли познал Голт? — запита Луси.
— Може би не — отговори Уесли.
— Смятам, че са се свързали с него, или поне тя го е направила, за да се сдобият с дрога.
— Неговият телефонен номер го няма в указателя, но е регистриран — казах.
— На телефонния му секретар не бяха оставени никакви важни съобщения — добави Марино.
— Е, аз пък искам да узная връзката — каза Тъкър. — Как тези двамата са се запознали с него?
— Според мен чрез наркотиците — отвърна Уесли. — Възможно е и Голт да се е заинтересувал от шерифа заради доктор Скарпета. Браун застреля някого на Бъдни вечер и медиите отразиха всичко. Не беше тайна, че доктор Скарпета е била там и после е давала свидетелски показания. Всъщност тя можеше дори да е в състава на съдебните заседатели, тъй като по ирония самият шериф Браун я бе принудил да дава дежурства в съда.
Замислих се за Ана Зенър и думите й за Голт, който ми поднасял подаръци.
— И Голт е знаел всичко това — каза Тъкър.
— Възможно е — отговори Уесли. — Ако някога разберем къде живее, сигурно ще открием, че получава вестници всеки ден.
Тъкър се замисли за момент и погледна към мен.
— Тогава кой е убил полицая в Ню Йорк? Да не е била жената с бялата коса?
— Не — отвърнах. — Тя не би могла да го ритне така. Освен ако има черен пояс по карате.
— А заедно ли работеха онази нощ в тунела? — запита Тъкър.
— Не знам дали и тя е била там — отговорих.
— Нали и вие бяхте там?
— Да, но видях само един човек.
— Човек с червена или бяла коса?
Припомних си фигурата, осветена под арката. Сетих се за дългото тъмно палто и бледото лице. Не бях успяла да видя косата.
— Подозирам, че в онази нощ Голт бе в тунела — казах. — Не мога да го докажа. Но няма нищо, което да ни навежда на мисълта, че е имал съучастник, когато е убил Джейн.
— Джейн? — запита Тъкър.
Марино отговори:
— Така наричаме жената, която уби в Сентръл Парк.
— В такъв случай изводът е, че той е заформил зловещото си съдружие с Кари Гретхен след завръщането си във Вирджиния и историите в Ню Йорк — отбеляза Тъкър, който се опитваше да събере парченцата от мозайката.
— Всъщност не знаем — каза Уесли. — Това никога няма да бъде абсолютно точна наука, Пол. Особено когато си имаме работа с жестоки престъпници с омекнали от дрога мозъци. Колкото повече се скапват, толкова по-ужасно е поведението им.
Шефът на полицията се наведе напред и го погледна сериозно.
— Моля те, кажи ми какво мислиш за всичко това.
— Те са били свързани и преди. Предполагам, че са се запознали чрез шпионския магазин в Северна Вирджиния — каза Уесли. — По този начин бе компрометиран и КАИН. Сега изглежда, че връзката им е преминала на ново ниво.
— Да — намеси се Марино. — Бони си е намерила Клайд.