— Радвам се да го чуя.
— Аз също — заядливо се ухили той. — Продадох ги всичките за Коледа. Тези глупави престилки са стоката, която най-много върви в галерията. После смятам да купя копринени хирургически униформи, от онези, които носите по време на аутопсии.
— Проявяваш непочтителност не към мен, а към мъртвите — казах. — Никога няма да си като мен, но със сигурност някога ще бъдеш мъртъв. Вероятно би трябвало да се замислиш по въпроса.
— Проблемът е, че нямаш никакво чувство за хумор.
— Не съм тук, за да обсъждам това, което смяташ за мой проблем — казах спокойно.
Висок, неспокоен мъж, с къса, посивяла коса и мустаци, той специализираше в миниатюри, бронзови статуетки и мебели, и необичайни бижута и калейдоскопи. Естествено, имаше склонност към ексцентричното и особеното, и нищо за него не бе добра сделка. Отнасяше се с клиентите си така, като че ли те имаха късмет, че пазаруват в неговата галерия. Имах чувството, че няма човек на света, с когото Джеймс да се държи добре.
— Какво правиш тук? — запита ме той. — Знам какво е станало в службата ти.
— Сигурна съм, че знаеш — казах. — Дори не мога да си представя, че някой не знае.
— Вярно ли е, че едно от ченгетата било пъхнато в…
Втренчих се в него с леден поглед.
Той се върна зад тезгяха, където завързваше малки етикетчета с цени върху златни и сребърни гривни, изработени във формата на змии, капачки, сплетени коси, дори белезници.
— Страхотни са, нали? — усмихна се той.
— Различни са.
— Тази ми е любимата — каза той и вдигна едната.
Беше верига от малки златни ръчички.
— Преди няколко дни някой е идвал в галерията ти и е използвал кредитната ми карта — казах.
— Да, синът ти — отвърна той спокойно и върна гривната в таблата.
— Какво?
Той ме погледна.
— Синът ти. Чакай да помисля. Доколкото си спомням, казваше се Кърк.
— Нямам син. Въобще нямам деца. А златната ми карта от „Американ експрес“ бе открадната преди няколко месеца.
Джеймс се ухили.
— Добре, но защо, за бога, не си съобщила за това в банката?
— Доскоро не знаех, че е открадната. А и не съм тук, за да говоря за това. Искам да ми разкажеш какво точно се случи.
Джеймс си придърпа стол и седна. Не ми предложи стол.
— Дойде в петъка преди Коледа — каза той. — Струва ми се около четири следобед.
— Значи е бил мъж?
Джеймс ме изгледа отвратено.
— Мога да различа половете. Да, мъж беше.
— Моля те, опиши ми го.
— Около метър и седемдесет и пет, с остри черти. Бузите му бяха леко хлътнали. Но всъщност ми се стори доста впечатляващ.
— А косата му?
— Носеше бейзболна шапка, така че не видях много. Останах с впечатлението, че е някакво ужасно червено. Като на парцалена кукла. Не мога да си представя кой се е занимавал с прическата му, но фризьорът би трябвало да бъде осъден.
— А очите му?
— Носеше слънчеви очила. Приличаха на „Армани“. — Той отново се ухили. — Бях ужасно изненадан, че имаш подобен син. Винаги съм смятал, че твоето момче сигурно носи изгладен панталон и тънка вратовръзка и е в колеж…
— Джеймс, в този разговор няма нищо забавно — прекъснах го рязко.
Лицето му светна, а очите му се разшириха, когато осъзна значението на думите ми.
— О, господи. Човекът, за когото четох? Това е бил… Господи! Той е идвал в галерията ми?
Не направих коментар.
Джеймс полудя.
— Разбираш ли какво ще стане? — извика той. — Когато хората разберат, че той е пазарувал тук?
Не казах нищо.
— Това ще е страхотно за бизнеса ми. Отвсякъде ще идват хора. Галерията ми ще влезе в справочника на екскурзоводите.
— Точно така. Определено трябва да си направиш подобна реклама — потвърдих. — Смахнати от цялата страна ще чакат на опашка пред галерията. Ще докосват скъпите ти картини, бронзове, дамаски и ще ти задават безкрайни въпроси. А и няма да купят абсолютно нищо.
Джеймс помръкна.
— Когато дойде тук — продължих. — Какво направи?
— Разгледа. Каза, че търсел някакъв подарък в последната минута.
— Какъв беше гласът му?
— Тих. Може би леко писклив. Попитах за кого е подаръкът и той ми каза, че е за майка му. Сподели, че тя била лекарка. Тогава му показах брошката, която после купи. Жезълът на Хермес. Две змии от бяло злато, усукани около птица от жълто злато. Змиите са с рубинени очи. Ръчна изработка и невероятно красива.