След като разговаря с Крис сутринта, тя сложи ножа в един найлонов плик и го скри в дъното на едно от чекмеджетата. След това напъха кървавата калъфка в друг плик заедно със съдържанието на кошчето за боклук и го изхвърли в кофите. И тъкмо щеше да тръгва за библиотеката, когато се обади Ерик.
Трябваше ли да му казва, че може да дойде да я види? Тя го избягваше вече осем години и това решение несъмнено й бе помогнало да преодолее раздялата с него. Една среща сега със сигурност нямаше да й навреди. Той беше женен, тя, изглежда, се намираше в началото на сериозна връзка с Крис. Не, в това не можеше да има нищо лошо.
Тогава защо усещаше гърлото си толкова сухо? Защо не можеше да се съсредоточи върху книгата си? Защо не можеше да спре да мисли за гласа му, за лицето, за очите, за докосването му?
Знаеше, че трябва да го види. Това вероятно беше добро. Приключване, каквото и да означаваше това. Ерик сигурно бе станал дебел и алчен инвестиционен банкер. Нямаха много общо, когато бяха студенти, а сега не би трябвало да имат нищо общо. Щеше да й се отрази добре да види Ерик след толкова години. И да убеди самата себе си, че й е по-добре без него.
В два часа се отказа и се върна в колежа. Потръпна, докато влизаше в стаята си. Бяха изминали само дванайсет часа, откакто някой се бе промъквал около леглото й. Щеше да й е трудно да спи в него тази вечер. Заключването на външната врата се бе оказало безполезно. Тя погледна дивана — ако го изблъскаше до вратата, преди да си легне, никой нямаше да може да влезе, без да я събуди. А тя щеше да пищи. Сигурно имаше поне сто души наблизо, които щяха да я чуят.
Крачеше из стаята. Среса се. Изрови отнякъде червило, което никога не използваше, и после го остави. За какво мислеше? Нямаше нужда да изглежда добре заради Ерик.
Застана до прозореца и се загледа към двора. Килим от снежинки и минзухари застилаше земята под стария чинар. Никога не бе виждала толкова голямо дърво и с толкова преплетени клони. Листата сигурно щяха да се появят след месец-два, но засега бе трудно да си представи това. Дървото изглеждаше някак си прекалено грохнало, за да е способно на това. Тя погледна часовника си. Три часът. Нито следа от Ерик.
В три и пет на вратата се почука. Тя беше пропуснала да го види как прекосява двора. Застави се да не отваря вратата веднага.
Той не бе много променен. Същата височина. Същите очи. Същата усмивка.
— Здравей, Меган.
Същият глас.
— Здравей.
— Мога ли да вляза?
— Разбира се. Но аз мислех да отидем някъде, ако нямаш нищо против. Да пием по чаша чай?
— И питки, надявам се.
— Сигурна съм, че ще се намерят.
— Тук е чудесно — каза Ерик, като огледа всекидневната й.
— Да. Приятно е. Имах късмет да получа това жилище. Повечето студенти живеят извън колежа. Имам и телефон, а тук това е истински лукс.
— Не мога да повярвам! Все още пазиш този плакат?
Той посочи черно-бялата фотография на изсъхнало дърво, стърчащо като призрак в пустинята Аризона. Тя рекламираше изложба на Ансел Адамс6 от 1989 година.
— Обичам си го. Виж, даже е в рамка.
— Виждам. Много хубаво. Ще тръгваме ли?
Меган го заведе в една чайна, където бе ходила веднъж. Тя беше много старомодна и в туристическия сезон вътре сигурно щеше да е кошмар, но през март бе тиха и подходяща неутрална територия.
— Как я караш? — попита Ерик, след като поръчаха чай и питки. — Ама наистина.
— Ужасно — отговори Меган. Смяташе да запази хладнокръвно мълчание за последните две седмици, но сега, когато Ерик беше тук, се впусна в дълго описание на всичко случило се. Разказа му как се чувства заради смъртта на Ленка, за гостуването си при Крис и за неговите подозрения, за разследванията му за Дънкан, Иън и Маркъс Луброн. След това му разказа как е намерила ножа, колко е уплашена и как Крис бил заплашван в Ню Йорк.
Ерик бе внимателен слушател и изтръгваше от Меган сълзите и задръжките, които тя трудно споделяше дори със самата себе си, да не говорим за Крис. Беше й приятно да разговаря с него, да се освободи от част от натрупалото се през последните две седмици напрежение.
6
Фотограф, особено известен с техническите си нововъведения и майсторско отразяване на ерозията на планинския терен. — Б.пр.