Крис разбираше, че преживеният от Меган шок трябва да предизвика някаква реакция, но беше разочарован от формата, която тя бе приела. Представяше си как утешава една обезумяла Меган. Резервираната Меган не бе това, което очакваше.
В края на вечерята, след особено дълго мълчание, Крис попита:
— Сърдиш ли ми се?
— Не — отговори просто тя.
— Защото бих го разбрал.
Тя се усмихна почти за първи път тази вечер и постави дланта си върху неговата.
— Не е това, Крис. Не се тревожи. Просто…
— Трябва да преодолееш случилото се снощи?
Меган го погледна нервно.
— Да. Просто го чувствам из цялото жилище.
— Мога да си представя. Сигурно се чувстваш ужасно.
— Така е. Виж, искаш ли да тръгваме?
— Разбира се.
Крис се опита да плати сметката, но тя не му позволи. Крис не искаше да настоява и накрая си я разделиха. Отправиха се мълчаливо към колежа. Когато стигнаха портала, тя спря.
— Крис, съжалявам, че трябва да те помоля за това, но мислиш ли, че можеш да ме оставиш сама тази вечер?
— Не — отвърна той твърдо. — След случилото се снощи оставам с теб. Не трябва да си сама.
Меган докосна ръката му.
— Ти не разбираш: аз искам да остана сама. — Крис отвори уста да протестира, но тя го прекъсна. — Почакай. Ще бъда в безопасност. Те няма да се върнат довечера. Ние направихме каквото искаха — отказахме се. Просто имам нужда да остана малко сама.
— Но, Меган…
— Повярвай ми, Крис. Моля те.
Крис я гледаше объркано. Не я разбираше. Но беше сериозна. И той щеше да направи така, както искаше тя.
— Добре — съгласи се Крис накрая. — Но ако се уплашиш или просто искаш да поговорим, обади ми се.
— Разбира се. — Тя го целуна по бузата. — Благодаря ти. — И си тръгна.
Меган не можа да заспи. Отначало дори не се опита. Преоблече се в тениска, избута дивана до вратата, сложи една лампа на страничната облегалка, така че да падне, ако диванът се помести, отвори прозореца на спалнята, за да я чуят, ако изпищи, и се пъхна в леглото.
Беше сигурна, че неканеният гост няма да се върне поне тази нощ. Трябваше само да си го повтаря и нямаше да я е страх.
Но така защитена в малката си крепост, тя искаше да размишлява.
Следобедът с Ерик изобщо не бе преминал така, както го бе планирала. Ерик изобщо не приличаше на дебел инвестиционен банкер; изминалите десет години дори го бяха направили по-привлекателен. Беше внимателен и мил. Споменът как беше тотално, безнадеждно влюбена в него, я връхлетя. Тя беше имала приятели и преди, в гимназията и в колежа, но той бе първият мъж, когото обичаше истински. Вероятно единственият мъж, когото изобщо щеше да обича някога. Сега се питаше дали въобще е спирала да го обича.
Бе се държала ужасно с Крис, като го отпрати по този начин. Но трябваше да го направи. Не можеше да спи с него в сегашното си объркано състояние. Това щеше да е повърхностно и нечестно. И последното нещо, което искаше да направи, бе да му каже истинската причина, поради която искаше да остане сама тази нощ. Крис не бе направил нищо лошо и тя го харесваше. Ерик беше сянка от миналото и тя искаше да го задържи там.
Наистина ли? Ерик намекна, че нещата с Каси не вървели добре. Меган бе сигурна, че се е оженил за нея по погрешка. Каси беше красива, с добри връзки и сигурно бе безупречната съпруга, но не можеше да има същата връзка с Ерик, която имаше Меган. Сега, твърде късно, той сигурно го разбираше.
Меган се обърна на другата страна и се сгуши под одеялата. От отворения прозорец духаше студен вятър.
За какво мислеше тя? Ерик беше женен, за бога! Съзнаваше, че чувствата й са объркани. И причините бяха разбираеми — ножът и Ленка. Търсеше стабилност, опитвайки се да пресъздаде един щастлив период от миналото си. Залъгваше се.
Трябваше да говори с някого и знаеше с кого. С Ленка. Ленка щеше да разбере чувствата й и да й даде добър съвет. Но Ленка вече я нямаше. Мъката погълна Меган.
Отвори очи. Може би беше заспала за малко. Стори й се, че чува скърцане от всекидневната. Скочи от леглото и се промъкна до вратата на спалнята. Погледна в затъмнената всекидневна. Нищо.