Опита се отново да заспи, но не успя. Неясният образ на непознатия неканен гост на сантиметри от лицето й я караше да отваря очи всеки път, когато ги затваряше. Накрая се предаде и отнесе възглавницата и завивката си във всекидневната. Махна лампата и се сви на дивана. Сега, когато знаеше, че ще бъде събудена моментално от всеки, който опита да отвори вратата, се почувства в безопасност и заспа.
3.
Иън напусна хотел „Джордж Пети“ веднага щом плати сметката и си намери едно занемарено малко кафе на булевард „Марсо“. Седна на една маса до прозореца, наслаждавайки се на комбинираната миризма на цигари „Житан“ и силно кафе, и се опита да размишлява.
Ядосваше се на себе си, че бе загубил инициативата, и на Ерик, защото я бе поел. От самото начало Ерик поръчваше музиката.
Спомни си онази нощ преди десет години, ужаса от падането на Алекс зад борда, пиянския еуфоричен подтик към героизъм, който го накара да се хвърли в морето след Алекс, студената вода и високите вълни. Иън не беше лош плувец, но не можеше да види нищо в развълнуваното море, освен кърмата на яхтата, която се отдалечаваше към Лонг Айланд — а след момент дори тя изчезна. Той плуваше сред вълните и викаше Алекс, но не чуваше нищо, само водата кипеше около ушите му.
После, след няколко минути паника, забеляза една ръка, вдигната над вълните. Заплува към нея и видя сред вълните двама души, които неистово пляскаха във водата. Отначало помисли, че единият се опитва да спаси другия. След това, когато се приближи, видя една глава да изплува над повърхността и две ръце да я натискат надолу. Иън доплува по-близо. Сякаш му трябваха векове за това усилие. После, когато се озова на гребена на една вълна, видя само една останала над водата глава. Ерик. Извика го, но Ерик се обърна и бързо заплува в противоположна посока.
Иън потърси тялото на Алекс, но не успя да го открие. Не знаеше дали е потънало или просто отнесено от вълните. Но след две минути започна да се тревожи за собственото си положение. Беше уморен и измръзнал. Къде беше проклетата яхта? Спря да пляска неистово с ръце и крака и заплува бавно, за да пази силите си.
Мозъкът му бе блокирал от студа, умората и шока от видяното. Какво, по дяволите, бе направил Ерик? В това нямаше смисъл.
Трудно бе да плува в бурното море. Гълташе много вода и непрекъснато кашляше и плюеше.
Накрая чу двигателя на яхтата и после я видя да се приближава към него в мрака. Чу познати гласове, нечии ръце го издърпаха на палубата и той се просна на нея изнемощял.
— Не казвай нищо — прошепна в ухото му Ерик. — Алекс щеше да им разкаже за нас двамата. Трябваше да го направя.
И Иън не каза нищо. И без това бе прекалено уморен, за да може да мисли нормално, така че се съгласи с историята, предложена от Ерик и Крис. После какво, по дяволите? Ерик, изглежда, държеше нещата под контрол. Ако Иън се опиташе да каже на полицията какво бе видял, щеше да се забърка в неприятности. Всичко това нямаше нищо общо с него. Просто трябваше да мълчи и да го забрави.
Но разбира се, не можа да забрави. Въпреки че не беше отговорен по никакъв начин за смъртта на Алекс, изпитваше вина. И по някакъв странен начин тази вина заздрави връзката между него и Ерик. Двамата споделяха тайната. Ако и двамата не проговореха, всичко щеше да е наред. И през десетте години, последвали смъртта на Алекс, Ерик определено се бе справил чудесно.
Иън вече знаеше, че е направил ужасна грешка. С годините осъзна, че няма какво да губи, в сравнение с Ерик. Именно Ерик снабдяваше с наркотици Алекс и Иън. Никой от тях не бе нещо повече от нередовен потребител на дрога през уикендите, но в очите на „Блумфийлд Уайс“ и полицията Ерик щеше да е доставчикът, а Иън и Алекс — клиентите. Ерик някак си се измъкна от тестовете за наркотици — да, точно така, тръгна си рано. Иън не беше тестуван, защото бе от групата на служителите от лондонския офис. Но Алекс бе тестуван и го хванаха. Той се тревожеше за работата си, за медицинските сметки на майка си и Ерик бе сигурен, че Алекс ще го издаде, за да си спаси кожата. И Ерик не само щеше да загуби работата си, но фактът щеше да стане публично достояние. Ако искаше да се кандидатира за политически пост в бъдеще, всеки журналист, който си направеше труда да се порови, щеше да открие, че е бил уволнен от фирма на Уолстрийт заради наркотици. Иън беше сигурен, че именно това бе подтикнало Ерик да убие Алекс.