— Може и да ревнувам. И може и да има защо — каза той. — Има много неща, които не си ми казала за Ерик. Например никога не си споменавала наркотиците. Не ми каза, че е идвал да те види в неделя. Вероятно има още много неща, които не си ми казала за него. Ти си тази, която губи реалната представа. Този човек е убиец, Меган! Не разбираш ли? Той е изключително опасен. Възможно е да се опита да убие теб, мен или и двама ни. Трябва да помислим сериозно за това. Направи нещо преди да е станало твърде късно.
Меган го гледаше свирепо. Внезапно му стана студено и неудобно заради собствената му голота.
— Мисля, че е по-добре да си вървиш — каза през зъби тя.
— Но, Меган…
— Просто се облечи и си върви!
И Крис си отиде.
Меган наблюдаваше Крис, докато той крачеше през двора с отпуснати рамене. За момент изпита желание да отвори прозореца и да му извика да се върне. Но не можеше. Не и без да признае, че той е прав за Ерик. А това бе нещо, което не можеше да направи.
Искрено се бе опитала да забрави Ерик. Връзката й с Крис не беше толкова заради самия него. Не, тя искаше да докаже на себе си, че Ерик е останал в миналото и че сега обича само Крис.
Но не успя. Крис бе прав за нея и Ерик. Битката на разума й със сърцето беше загубена. Тя, която толкова се гордееше със самоконтрола и способността си да анализира безпристрастно най-сложни проблеми, искаше да вижда Ерик — не, трябваше да го вижда. Знаеше, че от това няма да излезе нищо. Знаеше, че е безсмислено. Но трябваше да го направи; нямаше да може да си прости, ако оставеше да се изплъзне възможността да види какво би могло да се развие между тях. Сега знаеше, че никога не е спирала да го обича. Можеше да си повтаря безброй пъти, че е преодоляла чувствата си към него, но не беше. Сега трябваше да приеме този факт и да види какво ще се случи. Тази перспектива я плашеше, особено вероятността да бъде отблъсната, но същевременно я вълнуваше. Спомни си следобеда с него миналата седмица. Да, той все още изпитваше нещо към нея. Трябваше да има някакъв шанс.
Крис бе усетил всичко това и тя затова му се ядоса. Отрече очевидното и бе нечестна с него. Харесваше го, харесваше го много и не искаше да го нарани, но чувстваше, че не може да контролира ситуацията. До тази седмица не вярваше в провидението. Сега чувстваше, че то поема живота й, а нейната роля е само в това да не му пречи.
Но беше сигурна, че Крис греши в убеждението си, че Ерик е убил всичките тези хора. Тя познаваше Ерик и знаеше, че той никога няма да направи нещо подобно. А към Иън и Дънкан се отнасяше с недоверие и бе сигурна, че единият от двамата е отговорен за убийствата. Ревността на Крис го правеше неспособен да види това, което за нея беше съвсем очевидно.
Тя седна и започна да работи върху записките си. Но скоро се отказа — не можеше да се съсредоточи. Затова извади едно старо оръфано томче на Емили Дикинсън, подарено й от Ерик още в колежа. Познатите стихове я успокоиха като стари приятели със стабилните си, неизменни и надеждни ритми.
Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката.
— Ало.
— Меган?
През тялото й премина топлина.
— Ерик?
— Как си?
— Всъщност не съм много добре.
— Научи ли за Иън?
— Да. Не мога да повярвам. Още един.
— Да. Обадих се, защото се тревожа за теб.
— О?
— Да. Нямам представа защо е убит Иън, но след разговора ни в неделя исках да съм сигурен, че си добре.
— Добре съм. В спалнята ми вече не се промъкват психопати.
— Добре. Тревожа се, че който и да те е заплашил в събота през нощта, сигурно не се шегува. Не прави нищо, за да ги провокираш. Окей?
— Не се тревожи. Няма. Просто искам да забравя всичко това.
— Предполагам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Ами Крис?
Меган не можа да се застави да каже на Ерик за абсурдните подозрения на Крис. Не и по телефона. И реши да отговори уклончиво.
— Мисля, че е решил да отиде в полицията и да им разкаже всичко.
— Това не е ли опасно? — попита Ерик. — Искам да кажа, че той може да изложи себе си на риск. Той си решава какво прави. Но ножът е бил на твоята възглавница.
— Решил го е. — Меган въздъхна. — Ние се скарахме. — Настъпи пауза. — Откъде се обаждаш?
— От Лондон. Цял ден бях на съвещания.
Сърцето на Меган заби по-бързо.