За пръв път Крис се запита дали не е бил прекалено циничен за Иън и Ленка. Може би тя бе означавала нещо повече за Иън, отколкото бе смятал. И след случилото се с двамата той се надяваше да е било така.
Това беше добра новина и за „Роял банк“ на Кувейт. Цената, на която бяха купили позицията на „Обединени ветерани“, бе фиксирана предния ден и току-що се бе покачила с поне петнайсет процента. Крис се усмихна. Печалбата на Халид бе загуба за Руди Мос. Сега „Карпейтиън“ определено имаше бъдеще.
Крис набра номера на Дънкан и го попита:
— Видя ли новината за „Юрика телеком“?
— Да — отговори Дънкан. — Ти имаш малко от техните, нали?
— Имам много.
— Халид ще е щастлив.
— Да, той извади голям късмет.
— Не съвсем — каза Дънкан. — Просто улучи подходящото време на пазара и избра подходящия управител на фонд. Заслужава да прави пари.
— А Руди Мос заслужава да ги изгуби.
Дънкан се разсмя.
— Сериозно, благодаря ти, Дънкан. „Роял банк“ наистина ни измъкна.
— Не се тревожи за това. Моят клиент е доволен. Това ме издига в неговите очи. Фактически ме прави да изглеждам направо блестящ. — Дънкан се захили. След това тонът му стана сериозен. — Говори ли с Меган?
— Да.
— И тя какво каза?
— Мисли, че сме сбъркали. Смята, че Ерик не е могъл да го направи.
— Това е лудост! Тя е излизала с него, нали? Може би е предубедена. Може би все още го харесва. Така ли е?
— И аз така мисля — отговори с нежелание Крис.
— Това явно е болезнена тема, Крис. Дръж се. Щом тя смята Ерик за невинен, тогава кой според нея е убил всички? Аз ли?
Крис не каза нищо.
— Така си и мислех — продължи Дънкан. — Виж, разбирам защо искаше да говориш с нея. Но сега трябва да предприемем нещо. Ако тя не може да разбере, че греши за Ерик, това си е неин проблем. Ти си й казал всичко, което можеш.
Крис въздъхна.
— Прав си. Трябва да направим нещо. Но, както вече казах, това не е толкова просто. С кого да говорим? С ченгетата на Лонг Айланд? Или в Прага? Или Париж? Единственото име, което имам, е на един човек с фамилия Карашек в Прага, но той ще трябва да свърши много работа, за да свърже всички тези неща в едно.
— Господи, Крис, просто трябва да направим нещо!
— Знам. — Крис мислеше. — Какво ще кажеш за адвокат?
— Адвокат ли?
— Да. Ако намерим добър адвокат, той може да успее да ни помогне да защитим ролята си във всичко това. И ще знае най-добрите пътища в международната юридическа система. Мисля, че това е най-безопасният начин.
— Добре — съгласи се Дънкан. — Намери адвокат. И ме дръж в течение какво става.
— Добре.
Крис затвори телефона. Дънкан беше прав — нямаше време за губене. Всички те бяха изложени на риск, докато Ерик обикаляше безпрепятствено наоколо. Той вдигна пак телефона и се обади на адвокатката на фонда. Тя му препоръча някой, който от своя страна препоръча някой друг и до един час Крис имаше уговорена среща с господин Джефри Морис Джоунс в офиса му в Холбърн в девет часа на следващата сутрин.
Дънкан не можа да се съсредоточи върху работата. В дванайсет без пет грабна сакото си и излезе от офиса. Побърза да влезе в една кръчма зад ъгъла и поръча халба бира. Вкусът й бе превъзходен.
Сега се чувстваше по-добре — от доста време не се бе чувствал така. Не му липсваха енергия и концентрация. Знаеше какво трябва да се направи — Ерик да бъде спрян. Ако това можеше да стане в рамките на закона, толкова по-добре, но той изобщо не бе сигурен, че планът на Крис ще свърши работа. Полицейското разследване щеше да е бавно и тромаво. Ерик просто щеше да наема възможно най-добрите адвокати и да изчаква. Щяха да минат месеци и години, за да го вкарат в затвора, ако изобщо успееха. И през цялото това време собственият им живот щеше да е изложен на риск.
След това помисли за Ленка. Трябваше да се отмъсти за смъртта й.
Допи халбата си, излезе от кръчмата, отиде до близкия железарски магазин и купи един голям кухненски нож. Ако планът на Крис не свършеше работа, той щеше да е готов.
Крис също с мъка се съсредоточаваше върху работата си. Облигациите на „Юрика телеком“ се покачиха до сто и девет и Оли ликуваше. Двамата с Крис обсъдиха как ще инвестират допълнителните седем милиона евро на „Роял банк“. Крис направи всичко възможно да сподели доброто настроение на Оли, но не успя.