Крис спря задъхан до тях. Бяха по средата на ливадата, далеч от всякакви сгради. Наоколо не се виждаше никой друг.
— Крис! Какво правиш тук? — възкликна Меган. — И защо си довел и него?
Дънкан дотича до тях. Дишаше тежко.
— Трябва да говоря с теб — каза Крис задъхано.
— Добре, но ние не искаме да говорим с теб.
— Моля те, Меган! Важно е.
Меган го изгледа нетърпеливо. Но в очите й се четеше и колебание.
— Хайде, Меган — каза Ерик и я хвана за ръката.
— Не, стой! — Тонът на Крис премина от молба към команда.
— Какво ти става, Крис? — викна тя.
— Просто се мъча да спася живота ти. Помогни всички да останем живи.
— Това е нелепо! Виж какво, защо не поговориш разумно с Ерик? Той може да ти помогне.
— Почакай, Меган — обади се Ерик. — Досега стоях настрана от всичко това и не искам да се замесвам. Интересува ме само твоята безопасност. Крис може да си измисля каквито си ще идиотски теории, но аз не искам да имам нищо общо с тях. Хайде да вървим.
Крис погледна Меган. Тя го гледаше с някаква смесица от объркване и гняв. Той наистина нямаше право да прекъсва разходката им.
— Спри! — каза Крис и сграбчи Ерик за ръката.
Ерик го изгледа.
— Пусни ме!
— Да, спри — обади се и Дънкан и пристъпи напред, стиснал кухненския нож.
Ерик замръзна. Меган изпищя.
Крис първо помисли да отстъпи и да остави Дънкан да забие ножа в Ерик. Може би дори можеше да му помогне. После разумът му надделя.
— Дънкан. Чакай! Недей!
— Защо не? Той уби моите приятели. И ще убие и нас, ако го оставим. Заслужава да умре.
— Недей, Дънкан! Това е глупаво. Така ли иначе ще те хванат. Ще те тикнат в затвора.
— Ще си струва.
— Не, няма. Почакай, ще извикам полицията.
— Не — каза мрачно Дънкан.
Крис го погледна в лицето. Знаеше, че няма смисъл да спори повече. А не можеше и да се опита да го спре, без да остави Ерик да се измъкне. Меган ги наблюдаваше ужасена.
И в този момент Крис чу зад гърба си изщракване. Всички се обърнаха. Маркъс, с дългото си палто, небръснат и задъхан, държеше пистолет, насочен право към тях.
— Я виж ти! Как се нарича група от инвестиционни банкери? Ято гъски? Стадо? Както и да е. Всички вие май просто не можете да се понасяте.
Те мълчаха и гледаха пистолета.
— Кой си ти? — попита накрая Меган.
— Маркъс Луброн. Брат на Алекс. Докато той не го уби. — Маркъс посочи Дънкан.
— Какво искаш да кажеш? — възрази Дънкан.
— Пусни ножа — каза Маркъс и насочи пистолета към него.
Дънкан не помръдна.
— Казах, пусни ножа.
Дънкан бавно остави ножа на земята.
— Повръща ми се от вас — заяви Маркъс. — Не само убихте брат ми, но започвате да се избивате и един друг.
— Не, ти не разбираш — каза Дънкан и тръгна към Маркъс.
— Стой! — викна Маркъс. — Ще те застрелям! Май дойдох съвсем навреме, за да те спра да не убиеш още някой.
— Не съм аз! Ерик е. Той уби брат ти! — възрази Дънкан. — Както и другите.
— Наслушах се достатъчно на хленченето ти. Застани там. И ти. — Маркъс махна с пистолета към Крис. — Застани до него.
Крис и Дънкан застанаха един до друг с лице към Маркъс. Лицето му беше в сянка, но Крис виждаше решително стиснатата му уста. Маркъс бе сериозен. Адски сериозен. Крис усети как го обзема страх.
— Маркъс — обади се Крис. Опитваше се да говори спокойно. — Мисля, че си разбрал погрешно всичко.
— Млъкни или ще ти пръсна главата.
— Но Крис не е направил нищо — възрази Меган.
— Убил е вашия приятел в Париж — отговори Маркъс.
— Не го е направил. Кажи му, Ерик.
Тя се обърна към Ерик. Той не каза нищо.
Маркъс вдигна пистолета и го насочи право към Дънкан.
— Алекс може да не е означавал нищо за теб — каза той. — Но той беше малкото ми братче. Чакаше го страхотен живот, ако ти не го бе прекъснал. Тогава не бях там, за да го защитя. Но сега съм тук.
— Маркъс… — почна уплашено Дънкан.
— Казах да мълчиш — сопна му се Маркъс.
Меган гледаше всичко с нарастващ ужас. Щеше да види как застрелват хладнокръвно човек. Искаше да изкрещи. Искаше да избяга. След емоционалния вихър от последния час и напрежението през изминалия месец нямаше да издържи. Погледна Дънкан. Тотален страх. Погледна Ерик — невъзмутим, с намек за лека доволна усмивка. Погледна Крис — напрегнат, но посрещащ с кураж последните си няколко секунди.