— Не е тест. Става дума за цялата ми кариера. И тя ще приключи утре. Ще ме върнат обратно в Лондон и ще седя на касата в банка „Барклис“.
Крис седна на леглото му. Дънкан закри очите си с ръка, но една самотна сълза потече надолу по бузата му.
— Няма — тихо каза Крис. — Ти си се подготвил. Ще изкараш изпита.
— Глупости, Крис. Нищо не знам. Мозъкът ми е като празен лист хартия. — Той подсмръкна. — Никога преди не съм се провалял на изпит.
— И сега няма да се провалиш — каза Крис. — Виж какво, ти правиш от мухата слон. Те просто искат да проверят дали знаеш как да пресметнеш цените на облигации и опции. Не е голяма работа. Просто се опитват да засилят натиска, за да видят дали ще издържиш.
— Вече съм се разпаднал — пак подсмръкна Дънкан.
— Разбира се, че не си — увери го Крис. — Ела на бюрото да видим какво точно не ти е ясно.
Седяха повече от два часа и Крис се опитваше да обяснява концепциите, с които се бе запознал предишната седмица. Той беше търпелив и спокойствието му накрая се предаде на Дънкан. До полунощ Дънкан най-после успя да оцени една проста опция. Това трябваше да е достатъчно.
Крис си тръгна. Беше изтощен. Мислеше да си ляга, но чу музика от стаята на Иън и бутна вратата. Иън седеше в едно кресло — на пода имаше преполовена бутилка уиски — пушеше и слушаше „Ю Би 40“.
— Бях при Дънкан — каза Крис. — Паникьосал се е за утре.
— Това момче прекалено се тревожи — отвърна Иън.
— Е, има защо. Прегледахме по-голямата част от теорията за опциите. Ще има късмет, ако изкара.
Иън сви рамене.
— Някои хора утре ще се провалят и ние с теб наистина не можем да направим нищо, за да им помогнем.
Крис го зяпна. Това не беше вярно. Искаше Дънкан да се справи и бе положил всички усилия, за да му помогне. Надяваше се тази помощ да е достатъчна.
— Ти ще се справиш ли? — попита Крис. За Иън щеше да е трудно да скрие слабите си математически умения в теста за облигационните изчисления.
Иън се усмихна.
— Аз ли? О, аз ще се оправя. — Наля си още уиски и се загледа в стената някъде вдясно от главата на Крис.
И Крис го остави.
Дънкан издържа теста, а също и Иън, но и двамата минаха на косъм. За своя собствена изненада, Крис се справи доста добре. Разобличаването на двама преписващи курсисти предизвика голямо вълнение. Аби Холис хвана Роджър Масдън да показва работата си на бившия футболист Дени Ейнджъл. Изведоха ги от аудиторията и никой не ги видя повече този следобед. Не се появиха и на другия ден. Преди заниманията Джордж Калхун изнесе лекция на останалите курсисти за високите стандарти на „Блумфийлд Уайс“ и как от всички се очаква да ги спазват. Предупреди ги да обърнат сериозно внимание на курса по етика през следващия месец. И нито веднъж не спомена Роджър и Дени.
Но всички останали говореха за тях. През целия ден съдбата на двамата курсисти бе единствена тема на разговор и известно успокоение за четиримата нещастници, провалили се на изпита.
— Ето ви и първите двама — каза Дънкан на обяд в ресторанта.
— Абсолютно лицемерие — отбеляза Иън. — „Блумфийлд Уайс“ би трябвало да са последните, които се оплакват от измама. Те са прочути именно с това. Когато бях в Лондон, ги видях да скубят клиентите си на поразия.
— Реакцията им е прекалено строга — каза Алекс. — Сигурно е заради миналогодишното разследване на „Финикс Просперити“.
Предишната година Дик Уейгъл, служител в „Блумфийлд Уайс“, беше арестуван и обвинен в организирането на сложна измама с офшорни доверителни фондове и банкрут на банката „Сейвингс енд лоун“ в Аризона. Пресата бе отразила безмилостно случая.
— А помните ли онези типове в продажбите на ценни книжа, които бяха хванати да снабдяват клиентите си с кокаин? — попита Дънкан. — Нека не се заблуждаваме — репутацията на нашия работодател не е от най-чистите.
— Точно затова Калхун вдига такава врява — каза Ерик. — Всичко това е част от стратегията му да направи програмата много по-трудна, отколкото е необходимо. Като настоява за високи стандарти и ни притиска, той ще направи фирмата по-добра.
— Това може и да е вярно — обади се Алекс. — Но чувам, че не се харесва на някои хора.
— Което е добре — каза Дънкан.
— Защо? — попита Крис.
— Фирмата е похарчила куп пари за тези двамата. Роджър е популярен и можеш да се хванеш на бас, че има дилъри, които ще се разочароват от пропуснатата възможност да имат колега футболист, с когото да си пият бирата. „Блумфийлд Уайс“ е пълна с хора, които на тяхно място биха постъпили по същия начин. Затова те двамата щяха да паснат идеално на средата. Тъпо беше да ги уволняват.