— Това наистина ще е хубаво.
Седнаха на тревата до малкото езеро с лодките, отвориха виното, ядоха, пиха и неусетно следобедът мина. Ленка бе купила прекалено много туршия, така че Дънкан и Алекс започнаха да я замерят и скоро се разрази истинска битка с кисели краставички. Всичко това беше много детинско и на Крис му липсваше енергия да се присъедини към тях, но бе приятно да гледа как всички поне за малко забравиха, че са инвестиционни банкери. Легна на тревата и се загледа в синьото небе, оградено от високите сгради на Пето авеню. Усети как напрежението го напуска. Реши, че всъщност в Ню Йорк е доста приятно.
От виното му се приспа и той затвори очи. Стресна го капка вода върху лицето му. После още една. Слънцето все още светеше, но един мастиленочерен облак идваше откъм изток. Заваля и те се разбързаха да съберат останалата храна. Латаша, Ерик и Алекс успяха да скочат в единственото празно такси на Пето авеню, а Крис, Иън, Дънкан и Ленка се затичаха към убежището на апартамента — Дънкан пазеше с палтото си Ленка от пороя.
Влязоха мокри до кости и Крис направи чай. Ленка първа взе душ и взе сухи дрехи от Дънкан, за да се преоблече. След това под душа се заредиха Крис и Иън. В суматохата Дънкан и Ленка се измъкнаха да изпият по чашка навън.
Когато вратата се затръшна зад тях, Крис и Иън се спогледаха и Крис попита:
— Какво мислиш?
— Няма начин — отвърна Иън. — Нейната класа е друга.
— Обаче той е привлекателен — отбеляза Крис.
Дънкан не беше красавец, но имаше широко луничаво лице, къдрава червена коса, сини очи и обезоръжаваща усмивка, която сякаш казваше „хайде да станем приятели“. Крис беше видял как това впечатлява някои жени от „Блумфийлд Уайс“ в Лондон и можеше да си представи, че е възможно Ленка да го предпочете пред определено красивия Ерик например.
— Тя е много по-голяма от него. Сигурно е поне на двадесет и пет — възрази Иън.
— Това не е голяма разлика — възпротиви се Крис. — Ти я харесваш, нали?
Иън сви рамене.
— Всъщност не. — Опита се да го каже небрежно. — Но си я бива.
Крис се разсмя.
— Бедната! Целият курс да си точи лигите по нея.
— Това й харесва — отбеляза Иън.
— Прав си.
Дънкан се върна към единайсет и половина. Крис и Иън още бяха будни.
— Е? — попита Крис.
Дънкан извади една бира от хладилника, тръшна се на дивана, ухили се и каза:
— Разкошна е.
— И? — попита Крис.
Дънкан отвори бирата, отпи глътка и се засмя.
— Ще видим.
4.
— Карла, слушала ли си ме изобщо през последните две седмици?
— Да, професоре, разбира се.
Уолдърн беше в лошо настроение. Посочи Иън в началото на часа, но той се представи добре. Затова Уолдърн се обърна към Карла Морели — по-лесна жертва.
— Тогава би трябвало да можеш да ми кажеш какво е репо?
— А, репо — каза Карла и преглътна.
Класът мълчеше в очакване. Брадата на Уолдърн бе издадена напред, очите му я пронизваха. Няколко секунди мълчание.
Карла измърмори нещо.
Уолдърн вдигна длан до ухото си.
— Не те чувам.
— Ами… — почна Карла С треперещ глас. — Ами репо е, когато клиентът дава на „Блумфийлд Уайс“ облигация, която не притежава.
— Дава облигация, която не притежава? Какво означава това? — възкликна Уолдърн и огледа изумен класа. — Как можеш да дадеш на някого нещо, което не притежаваш? Във финансовия свят никой не дава нищо на никого. Във финансовия свят се купува, продава, отдава се под наем, заема. — Той доволно закрачи по подиума. — Участниците на пазара правят пари, инвестират пари — и никога не ги подаряват.
Карла се изчерви. Крис я съжали. Знаеше от Ленка, че животът й е труден. Наложило се беше да уволни бавачката, която се грижела за детето й, и не можела да й намери заместничка. Освен това разбираше само половината от казаното в клас и се налагаше постоянно да прави справки в речник, когато вечер четеше учебниците.
— Съжалявам — смънка тя. — Аз опитва отново. Репо е, когато клиентът продава облигация, която той няма, освен…
— Не, не, не, не, не! — Уолдърн стисна разочаровано устни. — Сега ще ти задам отново въпроса си. Слушала ли си ме изобщо през последните две седмици?
— Да, господин професор — отговори Карла с треперещи устни. — Но за мен това е трудно. Английският ми не е добър и…