— Мислех, че никога няма да стигнем дотук — каза Крис. — Не мога да повярвам каква я свърши в метрото, Дънкан.
— Кълна се, че видях да го правят по телевизията — запротестира зад него с лек шотландски акцент високият червенокос млад мъж. — Ню Йорк изобщо не е изтънчен.
— Знаеш ли, Дънкан — обади се Иън, последният член на триото, — питам се да не би да си видял Токио?
— Не беше Токио — каза Дънкан. — Ти не си го гледал, така че откъде знаеш?
— Басирам се, че е било Токио — повтори ухилено Иън.
Дънкан се намръщи.
Когато се прехвърляха на друга линия на метрото на Гранд Сентрал, Дънкан бе решил да натисне наблъсканите като сардели пътници по-навътре в претъпкания вагон, за да се освободи място за тях тримата. Наложи се Крис и Иън да го издърпат обратно и ако вратите не се бяха затворили в този момент, тълпата вътре щеше да го линчува.
— Все пак нека не опитваме този номер отново, нали? — предложи Крис, докато вървяха към въртящата се врата на изхода. — Съгласен съм с Иън. Сигурен съм, че местните хора не харесват подобни номера.
Изкачиха се по стълбите и излязоха на Уолстрийт — тясна клисура, която се спускаше по хълма от почернялата фасада на църквата „Тринити“. Пътят им минаваше покрай щандове за хотдог и гевреци, край класическите колони на Федералната зала и солидния вход на Нюйоркската фондова борса. Стигнаха до една тясна уличка, полутъмна поради извисяващите се от двете й страни огромни здания. Там, малко навътре, имаше лъскава черна сграда с надпис „Блумфийлд Уайс“, изписан с изящни златни букви над входа. Опашка от служители потъваше в сградата — досущ като мравки в мравуняк.
Представиха се на охранителите на пропуска и се качиха на двайсет и третия етаж. Там „Блумфийлд Уайс“ провеждаше световноизвестната си програма за обучение.
Крис бе започнал работа в лондонския офис на „Блумфийлд Уайс“ преди половин година, през септември. Бе дошъл направо от университетската скамейка като повечето от деветимата други дипломирани курсисти. Седем от тях бяха отпътували незабавно за Ню Йорк и сега наближаваха края на обучението си. Крис, Иън Даруент и Дънкан Джемъл бяха изпратени през март за обучение във втората програма за годината. Млади банкери от офисите на „Блумфийлд Уайс“ по целия свят щяха да се съберат там, за да прекарат пет месеца в най-трудната програма за обучение, която изобщо бе създавана някога.
Въпреки че бяха много различни, тримата британци се сближиха по време на половингодишното си приспособяване на дъното на хранителната верига в лондонския офис. Дънкан по природа бе дружелюбен, но отношението на Иън изненада Крис. Познаваше го от университета, но оттогава пътищата им се бяха разделили. Иън беше завършил престижния Итън като син на министър, член на верига клубове с непонятни класически имена. В университета често го виждаха под ръка с различни разкошни блондинки. Крис беше от Халифакс. И макар цели три години Иън почти да не признаваше самото съществуване на хора като Крис, сега, изглежда, съзнаваше, че след като работят заедно за „Блумфийлд Уайс“, всички тези различия остават в миналото. Крис не му се сърдеше — те се нуждаеха един от друг.
На двайсет и третия етаж ги посрещна дребна русокоса жена в строг костюм и прибрана на кок коса. Не изглеждаше много по-възрастна от тях, но и не изглеждаше като тях.
Подаде им ръка.
— Здравейте. Аз съм Аби Холис, програмният координатор.
Те се представиха.
— Почти закъснявате. Бюрата ви са ей там. Оставете си нещата и влезте в аудиторията. Готови сме да започнем.
— Да, госпожице — каза Крис и хвърли ироничен поглед към Иън и Дънкан.
Аби Холис се намръщи и се обърна към следващата група, която излезе от асансьора.
Аудиторията бе голямо кръгло помещение с разположени амфитеатрално пет реда банки. Долу в центъра имаше различни помощни пособия: компютър, голям прожекционен екран, сгъваема карта и дори шестметрова въртяща се черна дъска. Прозорци нямаше и само тихото бръмчене на климатичната инсталация доставяше кислород от външния свят. Над и под тях се трудеха стотици инвестиционни банкери, за да умножават парите. Тук, в сърцето на сградата, се намираха курсистите, защитени засега от опасностите и изкушенията на милиардите долари, които се вихреха навън.