— Трябва да чета.
— Ще имате ли нещо против, ако се присъединим към вас? — попита един глас зад Дънкан. Беше Ерик Асл, американецът, който седеше до Крис и с когото бяха разменили няколко скептични погледа следобеда. С него бе един дребен мургав мъж с тъмна четина по брадичката. Ерик го представи като Алекс Луброн.
— Не, разбира се — каза Дънкан. — Знаете ли някое място наблизо?
— „При Джери“ — каза Алекс. — Елате, ще ви покажем. — И поведе малката група към асансьора.
Минаха покрай Ленка, която стоеше сама сред врявата на бърборещите курсисти.
— Ще му забиеш ли едно? — попита Дънкан, преигравайки с шотландския си акцент.
— Моля?
— Ще дойдеш ли с нас да пийнем по една бира? — каза той с приятелска усмивка.
— Защо не? — отвърна тя също с усмивка. — Идвам.
— Боже, можете ли да повярвате на онези приказки за последната четвърт? — попита Дънкан групата, наблъскана около малката маса, докато келнерът поднасяше студените бири. „При Джери“ беше бар в мазе зад ъгъла близо до „Блумфийлд Уайс“. Беше пълно с мускулести дилъри, говорещи за подвизите си през деня. — Не е възможно да го мислят сериозно. Или наистина ще го направят?
— Може — каза Крис.
— Но ние хвърлихме толкова труд, за да стигнем дотук! Адски глупаво е да изхвърлят някого сега — каза Дънкан.
— Така е. Няма да го направят. Не се безпокой — каза Иън и запали цигара. — Тези приказки за последната четвърт са само начин да се отърват от хора, които не харесват. Ние ще се справим.
— Възможно е ти да успееш. За себе си не съм толкова сигурен.
Иън сви рамене, сякаш Дънкан би могъл да има известно право, но и в знак, че това не го безпокои особено. Иън беше блестящ и самоуверен — каймакът на тазгодишния подбор. Лицето му бе мургаво, фино и опасно красиво. Носеше скъпи костюми, копчета за ръкавели и вратовръзки, които, изглежда, никога не се цапаха. За разлика от Дънкан, ризата му никога не се измъкваше от панталона. С приказките и външния си вид той се доближаваше най-много до представата им за истински инвестиционен банкер. Единствената подробност, която разваляше този образ, бяха изгризаните нокти.
— Мога ли да запаля от твоите? — попита Ленка и посочи цигарите му.
— О, извинявай. Разбира се. — Иън й предложи цигара и тя запали с очевидно удоволствие. — Някой друг иска ли?
Алекс също си запали.
— Тази страна е наистина варварска. Защо не оставят хората да пушат? Не знам как ще изкарвам деня.
В офисите на програмата за обучение не се пушеше. Пушенето в „Блумфийлд Уайс“ беше напълно изкоренено. Някои брокери все още се държаха и пушеха дебели пури, но дните им бяха преброени.
— Точно така — каза Иън. — Нима хората нямат право да носят цигари? Или ставаше дума за картечници? Все забравям.
— Бяхме си добре — каза Алекс. — Но правителството ни ги отне. Не мислиш ли, че ни трябва президент пушач, Ерик? Ерик е нашият политически активист. Собственоръчно е отговорен за избирането на Буш.
— Благодаря, Алекс — каза Ерик. — Работех за кампанията на Буш, когато бях в колежа — обясни той на другите. — Разпращах писма.
— О, правеше много повече от това — каза Алекс. — Джордж му се обаждаше редовно и се съветваше с него какво да прави със Саддам Хюсеин.
Ерик отегчено извърна очи към тавана.
Бяха невероятна двойка. Ерик беше висок, изправен, с квадратна челюст, добре подстриган и с усмивка, разкриваща блясъка на безупречни зъби. Алекс бе с петнайсет сантиметра по-нисък, космат, с къдрава коса и четина, която издаваше, че пропуска да се бръсне. Вратовръзката му висеше накриво и горното копче на ризата му бе разкопчано. Кафявите му очи обаче бяха интелигентни и насмешливи. Крис си помисли, че започва да харесва и двамата.
— Професор Уолдърн не ми допадна — каза Дънкан, за да върне разговора към това, което ги тревожеше.
— На мен също — съгласи се Крис.
Подвижен, емоционален мъж с прошарена брада и светли, кръгли като мъниста очи, Уолдърн, изглежда, изпитваше истинско удоволствие, докато им описваше огромната работа, която трябва да свършат и колко строг щял да е с онези, които не успеели да се справят. Предполагаше се, че е преподавател в моден бизнес колеж, но на Крис му се струваше, че прекарва по-голямата част от времето си в преподаване на облигационна математика и капиталови пазари на курсистите в „Блумфийлд Уайс“. Вероятно заплащането беше превъзходно.