— Много бил гаден — допълни Ерик. — Разплаквал даже старите кучета.
— Личи му — каза Дънкан и погледна Ерик и Алекс. — Вие сигурно имате по-добра представа за програмата. Наистина ли ще е толкова лошо?
— Вероятно — отговори Ерик. — Калхун пое програмата за обучение преди половин година. Проблемът е, че иска да промени нещата. Да ги направи по-дарвиновски. Идеята е да се изкоренят неудачниците още преди да са се захванали с истинска работа. А управителният съвет е обсъдил предложението му и е решил да го подкрепи. Ние сме опитните зайчета.
— Не бих се тревожил прекалено — опита се да ги успокои Алекс. — Както с всичко останало, цялата работа зависи от това кого познаваш. Ако има някой изпълнителен директор, който те иска в отдела си, никой няма да те уволни. Така че не се плашете.
— А има ли такъв директор? — попита Дънкан.
— Половин година работих в търговията с ипотеки — отвърна Алекс. — Хората там ме харесват. Така че ще се оправя.
Това още повече разтревожи Дънкан.
— А ти? — попита той Ерик.
— Е, аз не съм сигурен къде ще се озова — отговори той. — Просто ще изчакаме и ще видим какво ще стане.
— Ще отидеш където си поискаш — каза Алекс. — Тебе те обичат.
Ерик сви рамене.
— Първо трябва да преживеем следващите пет месеца.
Този разговор не беше приятен за Дънкан.
— Не мисля, че в Лондон има някой, на когото му пука за мен.
Крис познаваше това чувство. Тримата бяха преминали през лондонския офис като нежелани сирачета, докато другите лондонски курсисти се обучаваха в Ню Йорк. И тримата бяха деветата дупка на кавала.
— Стига вече — намеси се Иън с най-добрия си акцент от Итън. — Да не се паникьосваме тук. Ние сме в Ню Йорк за пет месеца със заплати на инвестиционни банкери. Така че дайте да се повеселим.
— Вдигам тост за това — каза Ленка и вдигна чашата си, която вече беше почти празна. — Наздраве!
Всички се чукнаха с нея.
— Дънкан — продължи Ленка, — ако някога нещата наистина загрубеят, знаеш ли какво трябва да правиш?
— Какво?
— Слизаш тук долу и пиеш бира с нас. Така правят чехите и това върши работа.
Дънкан се усмихна и пресуши чашата си.
— Убеди ме. Хайде да си поръчаме още. — Той спря един минаващ келнер, който се понамръщи, но прие поръчката му за още бири.
— Значи си от Чехословакия? — попита Крис. — Не знаех, че „Блумфийлд Уайс“ има офис в Прага.
— Да, чехкиня съм. Но ме взеха на работа в Ню Йорк. Сега, с падането на Желязната завеса, инвестиционните банки търсят източноевропейци. Попитаха ме дали мога да им разкажа всичко за Източна Европа. Казаха, че могат да ми платят куп пари. Всъщност знам всичко за Кийтс и Шели, но това им го спестих. — Английският й беше много добър, но тя говореше с доста силен акцент.
— Английски ли си специализирала? — попита Алекс.
— Английски и руски в Карловия университет в Прага. След това продължих за магистърска степен в Йейл. Но всички тези структуралистични глупости ми дойдоха много. В Америка се правят преди всичко пари, така че реших да предприема нещо по въпроса. Започнах работа в „Блумфийлд Уайс“ преди две седмици.
— Изобщо ли нямаш икономическа степен? — попита Алекс.
— Не мисля, че икономиката, която преподават в моята страна, ще впечатли особено „Блумфийлд Уайс“. Но съм чела няколко американски книги по темата. Ще се оправя. — Тя се обърна към Крис. — Ами ти, господин Шчипьорски? Поляк ли си?
Крис се усмихна, когато тя произнесе толкова правилно непроизносимото му име.
— Не — отговори той. — Но родителите ми са оттам. Аз съм от Халифакс, в Северна Англия. Бил съм в Полша само веднъж. И говоря полски с йоркширски акцент.
— Пшише, бшише — пошегува се Дънкан.
Крис се усмихна малко криво. Шегите за акцента или за полското му име бяха престанали да го забавляват още преди години.
— Страхотна фамилия имаш — каза Алекс. — Човек направо не може да я каже.
— Знам — каза Крис. — Мислех да се прекръстя на „Смит“ или нещо подобно, но е прекалено сложно.
— Точно затова имаме Елис Айланд1 — отбеляза Алекс. — Изхвърляш няколко гласни, изпускаш малко съгласни и получаваш американска фамилия.
В университета на Крис така му беше дошло до гуша да произнася по два пъти името си при всеки бюрократичен повод, че бе стигнал дотам да събере необходимите формуляри за промяната му. Но спря в мига на попълване на новото име — „Шиптън“. Шчипьорски беше фамилията на баща му, а той не притежаваше много останали от него неща. Просто се налагаше да понася фамилията си. Поне успя достатъчно лесно да съкрати първото си име от Кшищоф на Крис.
1
Остров в северната част на залива на Ню Йорк, в миналото основен имиграционен център на САЩ. — Б.пр.