Сава Попов
Хитър Петър
СЛАВЕЙ И ПУЯК
Хитър Петър занесъл на пазара да продава един пуяк. Наблизо до него застанал друг продавач. Той държал хубав кафез, а в кафеза подскачало и пеело малко славейче.
Един човек спрял, послушал песента на птичето и запитал продавача:
— Колко искаш за славейчето?
— Половин жълтица! — отговорил скромно продавачът.
— Не е скъпо. Хубаво пее! — казал човекът и започнал на око да оценява пуяка.
— А ти колко искаш за пуяка? — попитал той Петра.
— Пет жълтици! — отговорил Петър и го погледнал право в очите.
— За пет жълтици, байно, ще купя двайсет пуяка като твоя! — засмял се купувачът.
— Щом оценяваш това малко птиче половин жълтица, аз колко да искам за моя охранен пуяк? — поклатил глава Петър. — Пуякът има сто пъти повече месо от славейчето.
— Славеят е едно, а пуякът — друго. Те не бива да се сравняват! — започнал да доказва купувачът. — Чуй славейчето как хубаво пее…
— Е! — засмял се и Хитър Петър. — Славейчето пее, а пуякът мълчи. А нали знаеш: говоренето струва сребро, мълчанието — злато…
ДА НЕ СИ ГЛЕДА СРАМА
Покъщнината на Хитър Петър била бедна: до огнището се мъдрело едно гърне, на водника висели две котлета, на полицата имало наредени три-четири писани пръстени паници, а до леглото в ъгъла седял големият сандък с дрехите на стопаните.
В Петровото село имало един крадец. Веднъж Хитър Петър забелязал, че крадецът се сниша наоколо и дебне да влезе в къщата му. Петър се скрил в сандъка и зачакал. След малко крадецът се вмъкнал в стаята, претършувал тук-там, но нищо не му хванало око.
„Навярно в сандъка ще намеря нещо!“ — си казал той и повдигнал капака.
В това време Петър се изправил насреща му.
— А, ти тука ли си бил? — стъписал се изненадан крадецът.
— Скрих се, да не си гледам срама — усмихнал се Петър. — Знаех, че нищо няма да ти хареса в моя дом…
ТОРБАТА С ШЕГИТЕ
От малък Хитър Петър обичал да се шегува. Един ден Настрадин Ходжа срещнал момчето на улицата и го закачил:
— Петърчо, кажи ми някоя шега.
— Ще ти кажа, ходжа, но почакай тук, ще изтичам до дома да си взема торбата с шегите! — засмял се Петър, подскочил на куц крак и кривнал в съседната улица.
Настрадин чакал половин час, чакал цял час и все поглеждал откъде ще се зададе момчето. В това време минал един селянин и го запитал:
— Ходжа, какво чакаш тук?
— Чакам Петърчо да си донесе торбата с шегите — смънкал Настрадин.
— Чакай, щом нямаш работа! — усмихнал се селянинът и забързал да разказва за ума на ходжата.
ОТРОВНАТА БАНИЦА
Хитър Петър бил сиромашко момче. Баща му го дал да чиракува на един градски чорбаджия за прехраната. Чорбаджията нямал деца и живеели сами с жена си. Петър помагал в къщи: носел вода, цепел дърва, берял бурен и коприва за прасето.
Една неделя сутринта чорбаджийката разточила сладка млечна баница. Баницата не била каква да е, а чорбаджийска — с повечко захар, масло и яйца. Когато баницата се изпекла и се зачервила хубавичко, чорбаджийката я покрила с един месал да се задуши и да омекне. После тя се пременила, повикала Петра и му заръчала:
— Петре, аз отивам на църква. Ти насечи дърва и пази да не влезе някой в къщи. И да не ядеш от баницата! Сбърках, та вместо сол съм й сложила отрова! Ще се отровиш!
Като останал сам, Петър се повъртял из къщи и все поглеждал към тепсията. Той бил много гладен, пък и не повярвал на лъжата за отровата. Повдигнал единия край на месала, лъхнала го приятната миризма на баницата, попреглътнал и не можал да се стърпи — защипал, откъснал едно парче и си хапнал. Усладило му се… Без много да мисли, похапнал си добре. Преполовил баницата!
След това Петър отишъл на дръвника и взел секирата да насече дърва. Но като замахнал силно, дръжката на секирата се счупила. Той се прибрал в къщи, легнал на миндерчето и както бил нахранен и уморен, скоро заспал. Тъй го заварила чорбаджийката, като се върнала от църква. Тя повдигнала месала, видяла преполовената баница и го смушкала:
— Петре, Петре!
— Какво? — сепнало се в съня си момчето, скочило и затъркало очи.
— Защо си ял баница?
— Е-е-е — захленчил Петър, — като сякох дърва, без да искам, счупих дръжката на секирата. Уплаших се да не ме биеш и рекох да се отровя. Ядох баница и легнах да умра!…
Глупавата чорбаджийка му повярвала, започнала да се смее и му простила.
СТОПАНИТЕ СА ВИНОВНИ
Една нощ някой откраднал Петровото магаре. Сутринта Петър се оплакал на съседа си.