Чорбаджията поел паницата и както бил ядосан, захлупил я върху главата на ратая. Петър се измъкнал навън, цял оплескан с кисело мляко.
— Защо ти е бяло лицето? — попитали го хората.
— Чорбаджията и хаджия да стане — чорбаджия си остава! — въздъхнал Петър, усмихнал се кисело и добавил: — А на сиромаха, ако са чисти сметките, тъй му е бяло лицето!…
ОБАЖДАЙТЕ СЕ И ВИЕ
Рано една пролетна сутрин в двора на селския чорбаджия се чувала весела глъчка. От вечерта чорбаджията повикал десетина млади работни селяни и селянки да му прекопаят лозето. Ранобудните копачи чакали да се съберат, та всички заедно да отидат на лозето. Между тях бил и Хитър Петър. Той потръпвал от сутрешния хлад и разказвал на дошлите вече работници весели истории.
По едно време всред смеха на развеселените селяни прогърмял дрезгавият глас на чорбаджията:
— Хайде, хайде, тръгвайте вече! Кой ще носи торбата с хляба?
— Аз! — обадил се Петър, взел торбата и я преплеснал през рамо.
— Кой ще вземе кошницата яденето?
— Аз! — изправил се пак Петър, грабнал кошницата и я надявал на ръката си.
— Кой ще вземе бъкела за водата?
— Жената! — обадил се Петър.
— А кой ще носи мотиките? — запитал чорбаджията.
— Е, обаждайте се и вие де! Аз ли ще нося всичко? сгълчал Петър другите копачи.
ЧИСТО НОСИ — СЛАДКО ЯДЕ
Братовото момче на Хитър Петър му отишло на гости. Времето било дъждовно, а по двора и улиците имало кал. Улисано в игри, момчето изцапало краката и дрешките си. Вечерта Петър му казал:
— Ха сега, чичовото, измий си краката и почисти дрешките от калта.
— Е, чичо Петре, защо да се мия и да си чистя дрехите, нали утре, като играя, пак ще се изцапам! — отговорило момчето.
На Хитър Петър му домъчняло, че братовият му син не е научен да се пази чист, а на това отгоре е мързелив. Той решил да му даде добър урок. Като станали сутринта, рекъл:
— Я, чичовото момче, вземи лопата, метлата и иди да почистиш двора, където е спало нощес магарето…
— А бе, чичо, защо само търсиш да ми отваряш работа? — отговорило момчето и се протегнало. — Каква ще е ползата от сегашното чистене? Довечера магарето пак ще изцапа.
— Е, добре, тъй да бъде, щом казваш! — завъртял глава Петър и дал вид, че гостенинът има право.
След малко момчето излязло на двора, а Хитър Петър заръчал на жена си:
— Днес с тебе ще ядем скришом от детето. Няма да му даваш нито троха. Прибери хляба в сандъка и го заключи.
— Ама защо, Петре, нали детето ни е на гости, тъй ли ще го посрещнем? — запитала жената.
— Според гостенина и посрещането! — засмял се Петър.
Не минало много време и детето огладняло. То често поглеждало към къщи и очаквало да го поканят за закуска. Щом Петър се подал на прага, то попитало:
— Чичо, няма ли да ядем?
— Няма, чичовото, у дома вече няма да ядем! — отговорил сериозно Петър и излязъл по работа из селото.
Момчето започнало да поглежда стринка си, но и тя не му дала нищо да хапне, нито пък приготвяла за ядене.
На обед Петър се върнал, влезли в къщи с жена си и хапнали скришом от момчето. То постояло, повъртяло се и нали било вече много гладно, не могло да се стърпи — пак попитало:
— Чичо, кога ще ядем?
— Гладен ли си? — засмял се Петър.
— Гладен съм!
— Много ли си гладен?
— Гладен съм като вълк!
— Вече няма да ядем, момчето ми!
— Защо? — зачудило се то.
— Защо ли? Ще ти обясня. Ти нали каза, че няма нужда да си чистиш дрехите и да се миеш, защото пак си щял да се изцапаш. Аз пък реших да не ядем вече, защото каква е ползата от яденето, щом пак огладняваме!…
И момчето, и чичо му Петър, и стринка му се засмели. Засрамено, момчето веднага се заловило да почисти дрехите си и да се измие, стринка му през това време започнала да готви и да нарежда софрата, а чичо му Петър засукал мустак и казал:
— Работният човек чисто носи и сладко яде!
ГРЪМНИ НА КАЛПАКА МИ
Преди освобождението ни от турско робство комитетските хора дали на Хитър Петър кесия, пълна с пари, и му казали да ги занесе на свой човек в друго село. Петър мушнал кесията с парите в пояса си и веднага тръгнал. Пътят му минавал през гъста букова гора. Той си подсвирквал безгрижно, защото не се боял от нищо. Но изведнъж свирката му секнала. На пътя се изпречил един турчин-разбойник с насочен насреща му пищов.
— Стой, горе ръцете! — изкрещял разбойникът. — Къде отиваш?
— Закъдето съм тръгнал! — окопитил се бързо Петър и отговорил спокойно.