— А по каква работа?
— По сватовщина!
— Хм, дай си тютюницата! — изръмжал турчинът.
— Не пуша! — вдигнал рамене Петър. В това време разбойникът бръкнал в пояса му и измъкнал кесията с парите.
— О-о-о — изненадал се той, — тия пари твои ли са?
— Мои!
— Лъжеш!
— Като знаеш, че лъжа, защо ме питаш?
— Кажи чии са?
— Казах ти! Отивам по сватовщина. За тази работа ми ги даде чорбаджията.
— Носи много здраве и на чорбаджията си, и на този, на когото трябваше да дадеш парите! — казал разбойникът и пъхнал кесията в пояса си.
— Ти взе парите и вече те са твои — усмихнал се хитро Петър, — но за да мога да се оправдая пред чорбаджията и той да ми повярва, че е било страшно, като си ме обирал и животът ми е висял на косъм, много те моля, гръмни един-два пъти на калпака ми…
— Добре! — съгласил се разбойникът.
Хитър Петър закачил калпака си на един клон, а глупавият турчин изстрелял към него два патрона. После Петър съблякъл антерията си, метнал я на друг клон и помолил разбойника да гръмне и срещу нея. Турчинът изстрелял и към дрехата два патрона.
— Парите не са малко. Заслужава да гръмнеш още един-два пъти! — засмял се Петър.
— Да гръмна, приятелю, ама свърших патроните! — оправдал се разбойникът.
— Тогава какво ме опяваш без патрихил! — креснал Хитър Петър и му зашлевил здравата няколко плесници.
Разбойникът се объркал. Докато разбере какво става, Петър бръкнал в пояса му, взел кесията с народните пари, грабнал дрехата и калпака си и бързо се скрил в гъстата гора.
ПОКАЗАЛ МАГАРИЯТА СИ
На конски великден селският чорбаджия подарил на сина си хубав кон. Синът оглавил коня с нова юздечка, сложил на врата му гердан от сини мъниста, вързал му червени ширити, яхнал го и препуснал към хорото. Отишъл да се похвали на другарите си. Младежите наобиколили коня и започнали да го оглеждат. Там бил и Хитър Петър. Един младеж го попитал:
— Можеш ли да познаеш на колко години е този кон?
Хитър Петър потупал коня по гривата, обадил му се като на човек и кротко започнал да го оглежда.
— Чичо Петре — попитали младежите, — защо не му видиш зъбите, не знаеш ли, че по зъбите се познават годините на коня?
— Знам, чичовото — отговорил Петър, — знам, но на харизан кон не се гледат зъбите!
Младежите се засмели, а чорбаджийският син не разбрал какво казал Хитър Петър. Той помислил, че нещо го е подиграл, ядосал се, грабнал калпака от главата му и силно го тупнал на земята.
Хитър Петър си взел калпака, поизтупал го от пепела, наложил го, обърнал се към насъбралите се и спокойно им казал:
— Този момък като ми удари калпака на земята, дойде ми на ум една приказка. Сега ще ви я кажа и вие да я научите и да я разказвате: „Едно време имало един цар. Този цар знаел езика на животните. Веднъж той поискал да разбере какво си говорят те, затова заповядал всички Четириноги да се съберат в един ден на едно място. По пътя към сборното място конят рекъл на магарето: «Братовчеде, да не вземеш сега пред всички да си покажеш магарията. Бъди разумен. Дръж се прилично!» «Добре!» — обещало магарето и се възгордяло, че върви редом с такъв умен, красив и силен роднина. Но щом видяло другите животни, то навирило уши, започнало да реве, да рита, да скача, затъркаляло се в пепелта… «Ей, братовчеде, какво направи, защо ме засрами?» — запитал го после насаме конят. «Като видях толкова много хора, не можах да се стърпя. Трябваше да покажа магарията си!» — отговорило магарето.“
Хитър Петър разказвал, а младежите, усмихнати, поглеждали чорбаджийския син. Той, щом разбрал накъде бие приказката, яхнал коня и не й дочакал края.
ПИТАМ РИБАТА
Селският кръчмар докарал в дюкяна си риба за продай. Рибата не била прясна, а вмирисана. Кръчмарят я купил евтино и си правел сметка да я продаде скъпо на простите селяни, та на бърза ръка да спечели много пари.
Наистина, както очаквал безсъвестният, лаком търговец, веднага покрай тезгяха се трупнали всички селяни, които били в кръчмата, и всеки започнал да бърка в кесията си, да си купи риба. И Хитър Петър бил там, но той отдалече подушил лошия дъх на развалената риба, разбрал нечестната сметка на лукавия кръчмар и си казал:
„Риба без вода и кръчмар без лъжа не може да живей, но и който става овца — вълкът го изяда!…“
Нашият хитрец станал, разбутал селяните, взел една риба и започнал да я поднася ту към устата си, ту към едното си ухо.
— Петре, какво правиш? — запитали го приятелите му.
— Питам рибата какви новини има в морето.