— Е, какво ти казва? — засмели се селяните.
— Какво ли? — засмял се Петър и им намигнал. — Каза ми, че новините й били много стари, защото преди повече от седмица била излязла от водата!…
Селяните разбрали каква е работата, прибрали кесиите си и се разотишли.
УВАЖЕНИЕ НА ДРЕХИТЕ
Хитър Петър бил сладкодумец. Хората го слушали с внимание, радвали му се и се смеели от сърце. Затова сватба, кръщене, угощение или друго празненство не ставали без него.
Веднъж се заженил един Петров приятел. Приятелят взел бъклица, варакосана чимширева китка и отишъл да го покани.
— Ако дойдеш на сватбата, ще те сложа да седнеш на трапезата до кума! — казал му той.
— Благодаря, ще гледам да дойда! — отговорил Петър.
Вдигнала се голяма сватба. Всички сватбари били облечени с най-хубавите си премени. Дългата трапеза, опъната от край до край на двора, била отрупана с различни ястия, хлябове и пиене. Надалеч се чувала весела глъч, песни, свирни, закачки и игри.
Хитър Петър отишъл на сватбата с вехтите си дрехи. Всеки му се присмял. А приятелят, пък и другите сватове не го поканили да седне на трапезата.
„Хората по дрехите посрещат, а по ума изпращат!“ — помислил Хитър Петър.
Той постоял прав на двора, погледал, кривнал глава, позасмял се и се върнал в къщи. Пременил се с новите си дрехи и отишъл пак на сватбата. Щом го видели, младежите му сторили път. Станал свекърът, станал и кумът, ръкували се с Петра, посвили се и той седнал между тях. Веднага му поднесли ядене, бъклица с вино и го поканили:
— Заповядай, Петре, хапни, па да пийнем за здравето и за щастието на младите!…
— Благодаря! Пожелавам да се ражда от едното хиляда, все тъй да е пълна къщата и трапезата на младодомщите, да живеят в мир, в любов и веселие! — благословил Хитър Петър, вдигнал бъклицата и започнал да разлива виното по дрехите си.
Сватовете се спогледали учудени.
— Какво правиш, Петре?
— Черпя новите си дрехи — отговорил Хитър Петър. — Нека те пийнат и хапнат, защото, както изглежда, вие тях уважавате…
ОТ НИЩО НЕЩО
Хитър Петър влязъл в зимника да търси нещо. Като тарашувал по полиците, бутнал едно сито. Ситото паднало и го ударило по главата. Искри изскочили от очите на Петра. Ядосал се той на ситото и с все сила го ритнал. Но ситото го ударило по коляното. Още повече се ядосал Хитър Петър, взел ситото, вдигнал го високо и го тръшнал на земята. То подскочило и плескало Петра по челото.
— Дявол да те вземе! — викнал Хитър Петър и грабнал един голям нож. — Хайде сега! Удряй!… Да видя какво ще ми сториш!
ТОГАВА ВМЕСТО СЕГА
Веднъж и Хитър Петър отишъл на баня! Като се съблякъл, прислужникът в банята му донесъл налъми, но единият бил много голям, а другият — малък и доста изтрит. Хитър Петър нахлузил на единия си крак големия налъм, а малкия закачил на палеца на другия крак и затракал по плочите. Отишъл при коритата. Загребал с шепи вода и започнал да се плиска.
— Искаш ли тасче? — запитал го прислужникът.
— Добре ще е! Дай ми, ако има!
Прислужникът му донесъл един изкривен и продупчен тас. Петър се изкъпал и започнал да подскача, да пляска с ръце, за да изтръска водата от тялото си.
— Защо не кажеш да ти дам хавлия? — обадил се прислужникът.
— Е, дай де, дай! Да те подсещам ли? — рекъл Петър.
Загърнал го прислужникът с не дотам чиста и доста скъсана хавлия. Поизбърсал се Хитър Петър. Облякъл се. Бръкнал в пояса, извадил и пуснал в шепата на прислужника десет пари да се почерпи.
Минало време. Хитър Петър пак отишъл на баня. Прислужникът го посрещнал с поклони и веднага се разтичал, дал му съвсем нови налъми, здраво, лъскаво тасче, поизтрил му гърба и го загърнал с чиста, нова хавлия.
На сбогуване, Петър развързал кесията си и пуснал в шепата му само една пара.
— А-а-а, защо толкова малко? — ококорил се изненадан прислужникът.
— Не се чуди! — усмихнал се Хитър Петър. — Тази пара ти давам заради миналия път, а миналия път те възнаградих за сегашното ти прислужване!…На, вземи го.
ЗА НАШАТА ЧЕРГА
Една ветровита и студена нощ на улицата пред прага на Петровата къща се скарали няколко души. Хитър Петър и жена му се събудили.
— За какво ли е тая глъчка пред нашата порта? — запитала жена му.
— Е, за какво? Знам ли кои и защо се карат! — отговорил Петър, обърнал се на другата си страна и се увил в чергата да спи.
Но любопитството на жена му било голямо. Тя не могла да заспи спокойно. Искала да разбере какво става на улицата и затова побутнала мъжа си по рамото.