Выбрать главу

— Петре, иди да видиш защо се карат тия хора!

На Хитър Петър твърде не му се ставало, защото било студено, но нямало какво да прави. И както бил сънен, станал, наметнал се с чергата, с която били завити, и излязъл на улицата. Навън в тъмното видял няколко души. Тъкмо отворил уста да ги пита защо се карат, един от тях се хвърлил, дръпнал чергата от гърба му и побягнал. И другите се изгубили в тъмнината…

Петър постоял без черга, позъзнал навън гол и бос, па се прибрал.

— Разбра ли за какво беше тая глъчка? — попитала жена му.

— За нашата черга! — ядосан, отговорил Хитър Петър.

РАБОТАТА Е ДРУГА!

Настрадин Ходжа имал обичай да подрямва следобед. Един летен ден той лежал на сянка под една слива. При него дошъл Хитър Петър.

— Какво има? — попитал го ходжата, без да се помръдне.

— Преди малко — започнал да разказва разтревожено Петър — в ливадите една крава изтърбуши с рогата си друга крава. Изтърбушената крава умря.

— Успокой се — вдигнал ръка Настрадин, — чакай да разбера. Казваш, в ливадите една крава изтърбушила с рогата си друга крава…

— И изтърбушената крава умря, ходжа. Сега какво ще стане? — запитал Петър.

— От изтърбушената крава ще стане хубаво ядене. А другото добиче няма вина! — отговорил спокойно ходжата.

— Тогава аз напразно съм се страхувал! — въздъхнал Петър.

— Защо?

— Защото моята крава изтърбуши твоята.

— А-а-а, чакай тогава, работата е съвсем друга! — скочил като опарен Настрадин.

ИДИ ПИТАЙ МАГАРЕТО!

Един ден Хитър Петър бил на воденица с магарето си. Върнал се у дома си, стоварил чувалите с брашното от гърба на измореното добиче и го вързал в обора, а той отишъл в къщи и легнал да си почине. Тъкмо се унасял в дрямка, някой повикал:

— Петре, Петре…

Надигнал се Хитър Петър, ослушал се, но не му се ставало и пак легнал.

— Петре, Петре! — продължил да вика човекът.

Хитър Петър скочил, подал си главата през прозореца и попитал ядосано:

— Чувам! За какво си се развикал толкова?

— Искам да отнеса десетина кола в лозето си… — смънкал съседът му.

— Занеси ги, кой ти пречи? Да не искаш аз да ги занеса?!

— А-а-а, не, но дойдох, ако може, да ми дадеш магарето си, то да отнесе коловете…

— Няма го тука! — отказал Хитър Петър.

В това време магарето изправило уши, проточило врат и заревало с цяло гърло.

— Петре, магарето реве в обора! — засмял се съседът.

— Щом не вярваш на мене, а на магарето, иди питай него! — отговорил засрамен Хитър Петър, затворил прозореца и легнал.

„БЛАГОДАРЯ НА ЖЕНАТА“

Една есен през турско време в Хитър Петровото село отишъл пашата. Събрали се мъжете да го посрещнат и да му кажат болките си.

Тръгнал и Хитър Петър, но се спрял до дюлята на двора. Помислил, че не бива да отива при големеца с празни ръце. Трябвало да му отнесе нещо! Той извикал радостно:

— Ха, ето, дюли ще му занеса!… Жено, жено, дай ми по-скоро една кошница да занеса дюли на пашата!

— Защо?

— Ами прилича ли ми с празни ръце да се изправя пред него?…

— Е, ако искаш да занесеш нещо, занеси смокини — да му е сладко, като ги яде, а не дюли — да му присядат.

— Не! Дюли ще занеса! — рекъл Петър.

— Послушай, смокини е по-добре — настоявала жена му.

— Дюли!

— Смокини!

Най-после Петър отстъпил. Жена му дала малка кошничка със смокини.

Хитър Петър отнесъл смокините на големеца, подал ги и казал:

— Заповядай, да се подсладиш със смокините и гледай да не мъчиш сиромашията!…

Последните думи разсърдили пашата. Той сбрал вежди, засвяткали очите, заиграла брадата му… Започнал да взема една по една смокините и с тях удрял Петра. А Хитър Петър в това време викал:

— Благодаря на жената!…

Пашата го ударил с последната смокиня и вече поуспокоен, запитал:

— Петре, защо викаш: „Благодаря на жената“? — Защо ли? — отговорил Хитър Петър. — Ако не бях послушал жена си, щях да ти подаря голяма кошница, пълна с хубави едри дюли. А ти, както благодариш, с тях щеше да ми строшиш главата!…

ДОБРЕ ГО ОБРЪСНАЛ…

Срещу един празник Хитър Петър отишъл в бръснарницата да се обръсне. Бръснаря го нямало, затуй чиракът започнал да му сапунисва брадата.

— Къде е майсторът? — попитал Петър.

— Болен е! — отговорил чиракът.

— А ти можеш ли да бръснеш?

— Охо, разбира се, мога! Колко хора съм избръснал! — похвалил се чиракът.

Той насапунисал брадата на Петра, наточил бръснача и започнал да го бръсне. Но така бръснел, че при всяко допиране на бръснача порязвал бузата на Хитър Петър и на всяко порязано място слагал памук.