— Петре, иди да видиш защо се карат тия хора!
На Хитър Петър твърде не му се ставало, защото било студено, но нямало какво да прави. И както бил сънен, станал, наметнал се с чергата, с която били завити, и излязъл на улицата. Навън в тъмното видял няколко души. Тъкмо отворил уста да ги пита защо се карат, един от тях се хвърлил, дръпнал чергата от гърба му и побягнал. И другите се изгубили в тъмнината…
Петър постоял без черга, позъзнал навън гол и бос, па се прибрал.
— Разбра ли за какво беше тая глъчка? — попитала жена му.
— За нашата черга! — ядосан, отговорил Хитър Петър.
РАБОТАТА Е ДРУГА!
Настрадин Ходжа имал обичай да подрямва следобед. Един летен ден той лежал на сянка под една слива. При него дошъл Хитър Петър.
— Какво има? — попитал го ходжата, без да се помръдне.
— Преди малко — започнал да разказва разтревожено Петър — в ливадите една крава изтърбуши с рогата си друга крава. Изтърбушената крава умря.
— Успокой се — вдигнал ръка Настрадин, — чакай да разбера. Казваш, в ливадите една крава изтърбушила с рогата си друга крава…
— И изтърбушената крава умря, ходжа. Сега какво ще стане? — запитал Петър.
— От изтърбушената крава ще стане хубаво ядене. А другото добиче няма вина! — отговорил спокойно ходжата.
— Тогава аз напразно съм се страхувал! — въздъхнал Петър.
— Защо?
— Защото моята крава изтърбуши твоята.
— А-а-а, чакай тогава, работата е съвсем друга! — скочил като опарен Настрадин.
ИДИ ПИТАЙ МАГАРЕТО!
Един ден Хитър Петър бил на воденица с магарето си. Върнал се у дома си, стоварил чувалите с брашното от гърба на измореното добиче и го вързал в обора, а той отишъл в къщи и легнал да си почине. Тъкмо се унасял в дрямка, някой повикал:
— Петре, Петре…
Надигнал се Хитър Петър, ослушал се, но не му се ставало и пак легнал.
— Петре, Петре! — продължил да вика човекът.
Хитър Петър скочил, подал си главата през прозореца и попитал ядосано:
— Чувам! За какво си се развикал толкова?
— Искам да отнеса десетина кола в лозето си… — смънкал съседът му.
— Занеси ги, кой ти пречи? Да не искаш аз да ги занеса?!
— А-а-а, не, но дойдох, ако може, да ми дадеш магарето си, то да отнесе коловете…
— Няма го тука! — отказал Хитър Петър.
В това време магарето изправило уши, проточило врат и заревало с цяло гърло.
— Петре, магарето реве в обора! — засмял се съседът.
— Щом не вярваш на мене, а на магарето, иди питай него! — отговорил засрамен Хитър Петър, затворил прозореца и легнал.
„БЛАГОДАРЯ НА ЖЕНАТА“
Една есен през турско време в Хитър Петровото село отишъл пашата. Събрали се мъжете да го посрещнат и да му кажат болките си.
Тръгнал и Хитър Петър, но се спрял до дюлята на двора. Помислил, че не бива да отива при големеца с празни ръце. Трябвало да му отнесе нещо! Той извикал радостно:
— Ха, ето, дюли ще му занеса!… Жено, жено, дай ми по-скоро една кошница да занеса дюли на пашата!
— Защо?
— Ами прилича ли ми с празни ръце да се изправя пред него?…
— Е, ако искаш да занесеш нещо, занеси смокини — да му е сладко, като ги яде, а не дюли — да му присядат.
— Не! Дюли ще занеса! — рекъл Петър.
— Послушай, смокини е по-добре — настоявала жена му.
— Дюли!
— Смокини!
Най-после Петър отстъпил. Жена му дала малка кошничка със смокини.
Хитър Петър отнесъл смокините на големеца, подал ги и казал:
— Заповядай, да се подсладиш със смокините и гледай да не мъчиш сиромашията!…
Последните думи разсърдили пашата. Той сбрал вежди, засвяткали очите, заиграла брадата му… Започнал да взема една по една смокините и с тях удрял Петра. А Хитър Петър в това време викал:
— Благодаря на жената!…
Пашата го ударил с последната смокиня и вече поуспокоен, запитал:
— Петре, защо викаш: „Благодаря на жената“? — Защо ли? — отговорил Хитър Петър. — Ако не бях послушал жена си, щях да ти подаря голяма кошница, пълна с хубави едри дюли. А ти, както благодариш, с тях щеше да ми строшиш главата!…
ДОБРЕ ГО ОБРЪСНАЛ…
Срещу един празник Хитър Петър отишъл в бръснарницата да се обръсне. Бръснаря го нямало, затуй чиракът започнал да му сапунисва брадата.
— Къде е майсторът? — попитал Петър.
— Болен е! — отговорил чиракът.
— А ти можеш ли да бръснеш?
— Охо, разбира се, мога! Колко хора съм избръснал! — похвалил се чиракът.
Той насапунисал брадата на Петра, наточил бръснача и започнал да го бръсне. Но така бръснел, че при всяко допиране на бръснача порязвал бузата на Хитър Петър и на всяко порязано място слагал памук.