— Я чакай! — размърдал се Хитър Петър да стане.
Но, бай Петре, къде така? Не съм те избръснал още наполовина! — зачудил се чиракът.
— Стига толкова! — погледнал се още веднъж в огледалото Хитър Петър. — Нали на половината ми лице посади памук? На другата половина смятам да засея лен!…
КАКВА НЕПРАВДА!
Бил хубав есенен ден. Хитър Петър отивал за едно далечно село. Изморил се по пътя и легнал да почине на сянка под голям дъб. На земята под дървото имало много желъди. Петър взел един желъд, поогледал го, измерил с очи дъба и завъртял глава:
— Каква неправда! Голямо дърво — малки плодове; а тънките лозинки раждат тикви, по-големи от човешка глава!
В това време паднал един желъд и го чукнал по носа.
— А, природата си знае работата! — рекъл Хитър Петър. — Добре, че дъбът не ражда тикви!…
ПОСЛЕ ЩЕ МИСЛИ
Насред улицата пред къщата на Петровия съсед имало купчина пръст. Колкото пъти минавал някой, било сам, било с добитък или кола, все се спирал и викал:
— Слушай бе, човек, махни тая купчина пръст от пътя! Виждаш, че пречи!
Петровият съсед си правел оглушки. И на него му пречела, но все очаквал друг да я махне.
Минавало време. Купчината си седяла, а хората я заобикаляли и негодували. Най-после човекът взел мотика и лопата, отишъл при купчината пръст и започнал да копае. Копал н изхвърлял пръстта настрана, копал и изхвърлял… Изкопал дълбока яма на улицата и направил друга голяма купчина пръст до нея.
— Съседе, защо копаеш тая яма? — поспрял се и запитал Петър.
— Защо, не виждаш ли? В ямата ще нахвърлям пръстта от купчината.
— А тази пръст, дето сега изхвърляш, какво ще я правиш?
— Е-е-е, Петре — подпрял се човекът на дръжката на мотиката да си почине и избърсал потта от челото, — за нея после ще мисля, сега още не ми е дошло на ума къде да я дявам…
— Ум царува, ум робува, юнак яма копае! — засмял се Хитър Петър и отминал.
САМОХВАЛСТВО
Хитър Петрови приятели разговаряли за коне и за езда. При тях бил и един самохвалко.
— Веднъж — рекъл самохвалецът — няколко души от нашето село отидохме в друго село по работа. На сборището много хора бяха наобиколили един жребец. А жребецът подскача, върти глава, рита, хапе… Едва го удържаха двама мъже. Не даваше никой да го яхне. Опитваха се тоя-оня… По-страхливите не смееха дори да го доближат, а по-сърцатите пък, ако успееха да го яхнат, хвърляше ги от гърба си. Аз гледах отстрана, гледах, па се спуснах, хванах се за седлото, подскочих и…
В това време към групата приятели се приближил Хитър Петър. Той знаел за случката с лудия жребец и самохвалеца. Самохвалкото видял Хитър Петър, поизкашлял се, попочесал си тила, махнал ръка и свършил накратко:
— И… аз не можах да го яхна!…
ДЕЛБА
Нивите на трима братя били една до друга. Делял ги един слог. На слога, където се допирали и трите ниви, имало орех.
Една есен тримата братя отишли да оберат узрелите орехи. Те набрали само една торба, но тъй като се карали постоянно помежду си и не живеели в сговор, не могли да си разделят орехите. Повикали Хитър Петър да им ги раздели по равно.
Всички седнали край пълната торба. Хитър Петър загребал една шепа орехи и ги оставил на земята при първия брат. Загребал пак и оставил две шепи пред втория.
— Защо така, бай Петре? — зачуден, запитал първият брат.
Без да отговори, Хитър Петър загребал отново и оставил пред третия брат три шепи орехи.
— На него пък три, а? — обадил се вторият. Петър метнал торбата на гръб.
— А останалите? — викнал третият.
— Останалите? — за мене — рекъл Хитър Петър.
— Може ли тъй?
— Каква е тая делба?!
— Нали трябва по равно?
И тримата братя започнали да негодуват.
— Щом знаете, разделете си ги сами братски, по равно, мирно и тихо! — рекъл им Хитър Петър и оставил на земята торбата с орехите.
ШЕГОБИЙЦИ
Поканили Петра на угощение. На трапезата имало печено агне и вино. Всички яли, пили и се смели до насита.
Накрая сътрапезниците решили да се пошегуват с Петра. Един застанал зад него, побутнал го да се обърне и му заговорил нещо на ухото, а през това време другите на бърза ръка събрали всички кокали от трапезата и ги сложили отпреде му.
— Хе-е-е — посочил един към кокалите и се присмял, — вижте Петър колко много е ял!
Избухнал общ смях.
— Чакайте! — вдигнал ръка Хитър Петър. — На себе си се смейте! Аз съм ял само месото, а вие сте изяли и кокалите!…