ТАКА СЕ ТЪРСИ…
На селския чорбаджия се изгубило магарето. Тръгнали ратаите да го търсят. Срещнали Хитър Петра.
— Слушай — казали му те, — изгуби се магарето на чорбаджията. Ела да го търсим…
— Бива! — съгласил се Петър.
Ратаите отишли из нивите и ливадите, а Петър влязъл в лозята и започнал да пее, да си подсвирква. Срещнал го един съсед.
— Петре, какво правиш из лозята?
— Търся магарето на чорбаджията.
— Личи си, щом със свирни и песни го търсиш.
— Чорбаджийско магаре така се търси! Ела да починем и да поприказваме! — под вил крак Хитър Петър и седнал под една череша на сянка.
ИНАТ
Хитър Петър казал на жена си:
— Жено, иди да нахраниш магарето.
— Защо пък аз да ида? — възпротивила се жена му.
— Защото ми омръзна все аз да върша тази работа!…
— Я го гледай ти него! — рекла жената.
И от дума на дума, скарали се. Накрай решили да млъкнат. Съгласили се, който пръв проговори, той да нахрани магарето.
Начумерил се Петър и седнал в къта.
Жена му се повъртяла-повъртяла из къщи, погледала го, па видяла, че не ще изтърпи все да мълчи, тръшнала вратата след себе си. Отишла у съседите, седнала, отворила уста и не млъкнала.
През това време в къщата влязъл крадец. Той видял стопанина, уплашил се и се вцепенил. Петър гледал крадеца, крадецът гледал Петра — двамата се пулели и никой не обелвал зъб да каже нещо, никой не помръдвал. Пръв се съвзел крадецът. Той започнал да моли за прошка, но Хитър Петър нито помръдвал, нито говорел. Само го гледал с оцъклени очи, втренчено и страшно.
„Този човек сигурно е умрял!“ — помислил си крадецът.
Той задигнал, каквото можал от стаята, отвързал магарето, натоварил на него краденото и побързал да се измъкне, докато не са го хванали.
Жената на Хитър Петър се изприказвала и се върнала по тъмно, но още на прага се хванала за главата. Къщата била ограбена. Само Хитър Петър седял, свит в ъгъла, и я гледал навъсено изпод вежди.
— Майчице, какво е станало тук! — заскубала косите си жената.
— Ти първа проговори. Хванах те! — скочил и се развикал с цяло гърло Хитър Петър. — Сега не се чуди, но иди намери оня нехранимайко, крадеца, доведи магарето и го нахрани! Ето докъде стигнахме с твоя инат.
ПИЯНИЯТ КАДИЯ
Една вечер Хитър Петър видял, че на пътя пред портата му се търкаля кадията пиян. Кожухът на кадията бил захвърлен настрана. Петър взел кожуха.
На другия ден кадията казал на слугата си:
— Снощи някой ми е откраднал кожуха. Иди да намериш крадеца и го доведи в съдилището!
Слугата тръгнал из селото. Къде кого срещнал, все го заничал. Мъчел се да познае кожуха на кадията. Отишъл в кафенето. Там бил Хитър Петър. Слугата ходел от човек на човек да разглежда кожусите им. Приближил Петра, спрял се, взрял се, позасмял се, хванал го за ръкава, навел се и му пошушнал на ухото:
— Бай Петре, ела с мене! Кадията те вика в съдилището.
Хитър Петър станал и тръгнал със слугата на кадията.
В съдилището имало много хора. Кадията видял кожуха си на Петровия гръб и запитал:
— Петре, откога носиш този кожух?
— От снощи!
— А знаеш ли на кого е?
— Знам! — поклонил се Петър и погледнал хитро кадията. — Снощи един пияница се търкаляше като свиня на пътя пред портата ми. Беше захвърлил кожуха си. Аз взех и го облякох, та на когото е, днес да види и да си го познае. Ако иска, мога да му го дам още сега! — Петър започнал да съблича кожуха.
— Не, недей! Остави! — зачервил се от срам кадията и махнал с ръка. — Носи го със здраве! Не знам кой е бил този пияница.
ДЕВЕТТЕ МАГАРЕТА НА ХОДЖАТА
Настрадин Ходжа имал девет магарета. Един ден той ги засамарил, взел въжета и секира и отишъл в гората. Насякъл дърва, извързал дървата на снопчета и две по две преметнал снопчетата през самарите на магаретата. После пристегнал пояса си, оправил си чалмата, яхнал едно от магаретата, подвикнал му, сбутал го с крака и тръгнал да се връща.
Като излязъл от гората, Настрадин рекъл да преброи магаретата, да не би някое да се е изгубило. Той броил, броил, но магарето, което яздел, не броил и затова магаретата излизали все осем.
— Бре, дявол да го вземе! Ами сега? Изгубило се е едно магаре! — затюхкал се ходжата, слязъл от магарето и започнал да ги брои наново.
Броил, броил — магаретата девет!
Така няколко пъти ходжата слизал, качвал се и броил магаретата.
„Чудна работа! — мислел си той. — Яхна ли — едно магаре се губи. Сляза ли — връща се! Ще вървя пеша, та да си ги откарам всичките!“ — решил Настрадин и тръгнал редом с магаретата.