По пътя го срещнал Хитър Петър.
— Ходжа, защо ходиш пеш? — запитал той.
— Защо ли? Ще ти кажа. Магаретата са девет. Като яхна някое и като ги преброя — остават осем! Едно се губи!…
— Как може, ходжа? Ти не броиш едно магаре! — сетил се Хитър Петър. — Я качи се и ги преброй наново!…
— Слушай, Петре — отговорил Настрадин — качвах се, слизах, качвах се, слизах… Броих много пъти магаретата. Но щом искаш, заради тебе пак ще се кача! — И ходжата преметнал крак през едно магаре.
— Ха, брой сега! — накарал го Хитър Петър.
Настрадин преброил магаретата на глас, но магарето, което бил яхнал, пак не преброил.
— Ето, видя ли, осем са, едно се губи! — казал той на Петра.
— Като се преброиш и ти, ще станете точно девет магарета, ходжа! — присмял му се Хитър Петър и го оставил наново да брои и да се чуди…
ПЛЕСНИЦА ЗА ПЛЕСНИЦА
Хитър Петър вървял по улицата. Един турчин-нехранимайко го настигнал и му зашлевил плесница. Петър се обърнал.
— Прощавай, Петре! — рекъл побойникът.
— А-а-а, удари ме пък после — „прощавай!“ — възнегодувал Хитър Петър.
— Помислих, че е кадията!
— Та кадия бие ли се?
— Той ми е приятел — оправдал се турчинът.
— Я ела при кадията, да се разберем по-добре! — хванал го Петър и отишли в съдилището.
— Какво има? — запитал кадията.
— Вървях по улицата, а този човек ме настига и ми удари една плесница — оплакал се Хитър Петър.
— Тогава нека ти заплати една сребърна пара — присъдил кадията.
Турчинът бръкнал в пояса си, свил рамене и казал:
— Нямам пукната пара!
— Иди да намериш! — лукаво му смигнал кадията да се измъкне.
Петър стоял, стоял … Чакал, но като разбрал, че искат да го изиграят, попитал кадията.
— Колко струва една плесница?
— Една плесница струва една сребърна пара.
Хитър Петър станал бързо, извъртял една здрава плесница на кадията и му казал:
— Нямам време да чакам. Щом приятелят ти донесе сребърната нара, ти я вземи вместо мене, така ще се разплатим за плесницата.
НЕКАНЕНИ ГОСТИ
Хитър Петър бил прочут не само в родното си село. Хората и от другите села говорели с обич за него. Веднъж един селянин поискал да види Хитър Петра и да се запознае с него. Той отишъл при хитреца и му занесъл подарък една кокошка. Докато мъжете приказвали и се опознавали, Петровица сготвила кокошката, нахранили се и гостенинът си отишъл доволен.
След една седмица по обед селянинът пак отишъл на гости на Петра. Но този път бил с празни ръце. Хитър Петър не можал да го познае.
— Какво гледаш, бай Петре? Не ме ли познаваш? Нали аз ти донесох миналата неделя една кокошка?
— А, ти ли си? Добре дошъл! — поканил го Петър. — Вярно, не можах да те позная. Прощавай!…
Петър и жена му седнали да обядват бобена чорба. Поканили и гостенина на софрата. Петър се пошегувал:
— Хапни си! Кокоша чорба е!
След няколко дни на Петровата порта потропали няколко души. Петър им отворил, изгледал ги, но не можал да ги познае.
— Прощавайте, но не мога да си спомня кои сте.
— Хе-хе-хе — засмели се хората и прекрачили прага. — Ние сме съседи на човека, дето ти донесе по-миналата неделя кокошка.
— А-а-а, спомням си! Заповядайте! — поканил ги Хитър Петър.
Влезли хората, седнали, заприказвали. В приказки времето минало незабелязано и вече станало пладне, но хората не си тръгвали. По всичко личело, че искали Петър да ги нагости. Той нахранил и тях с каквото имал за обед.
Минала-неминала още една седмица, пак дошли няколко души на гости.
— Кои сте вие? — запитал Петър.
— Ние сме съседи на съседите на оня, дето ти донесе кокошката миналата неделя. Нали помниш?
— О-о-о! Много ми е драго! Заповядайте! — поканил ги Петър усмихнат.
Скоро станало пладне. Хитър Петър напълнил голяма паница с бистра водица и любезно поканил гостите:
— Хайде, заповядайте да обядваме!… Седнете по-близо!…
Примъкнали се хората до софрата, взели лъжици, надникнали в паницата, спогледали се и запитали:
— Бай Петре, какво е това ядене?
— Хе — засмял се доволен Хитър Петър, — това е вода от водата, с която варих кокошката, дето ми я беше донесъл преди няколко недели съседът на вашите съседи!…
ТРИ СЪВЕТА
Било пазарен ден. Хитър Петър вървял по улиците на града. Пред един дюкян селският кръчмар го попитал.
— Петре, имаш ли работа?
— Нямам! — отговорил Петър.
— Тогава ела да ми помогнеш. Купих шишета, чаши. Този кош е пълен със стъклария. Пренеси го до хана, там с колата ми.
Петър нарамил коша и тръгнал.
— Чакай да ти кажа нещо! — спрял го кръчмарят. — Пари нямам, защото всичките похарчих за стъкларията. Остана ми един грош, ще ти дам само него и ще ти кажа три умни съвета.